Арх. Пламен Мирянов: Ще платя глобата, но в сърцата на хората е по-нечисто, отколкото нашето влизане в езерото

Искам да виждам, щастливи хора в България, след този случай благотворително ще правим инициативи, след които остава нещо материално, а не филми и клипове

Основател е на фондация “Нашият дом е България”. Завършил 9-а френска езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин” в столицата, а през 2013 г. – висшето си образование във ВИАС. Работи като архитект в строителна фирма АРТЕКС. С фондацията си заснемат редица видеоклипове, с които искат да популяризират и въздигнат красотата на България. Мирянов е копродуцент, режисьор и сценарист на филма “Магията на българската роза”. Той бе отличен за най-добра рекламна туристическа продукция на XIV Международен тур филмфест “На източния бряг на Европа”. Редица награди печелят и останалите му проекти, а видеата с кадри на българската природа са гледани милиони пъти в интернет.

–Защо с фондацията ви “Нашият дом е България” организирахте събитието на Рила, което доведе до глоба?

– Всичко започна от един фестивал “Рила ни гледа” в Дупница, който събира много ансамбли от цялата страна. Те танцуваха на сцена, която беше стандартна. Тогава се роди идеята да представим творчеството на ансамблите на най-красивото място, на най-красивата сцена с най-приказния фон – планината Рила. Говорих с организатора Диляна Диканска, както и с повечето от ръководителите на ансамблите и всички прегърнаха идеята.

Фиксирахме дата, чакахме я с нетърпение. Около 300 танцьори се качиха в планината и емоцията, която усетиха, беше неописуема. Поканих оператори и от чужбина – от Америка, които снимат филм за България. За мен беше много по-адекватно освен природата на Рила да снимат и нашия бит и култура, нашите традиционни облекла и костюми, духа на хората. Не исках да заснемат туристите в техния стандартен вид. Беше много по-вдъхновяващо в кадрите да присъстват и хора в народни носии. Получи се прекрасно, започнахме от сутринта. Идеята беше всеки ансамбъл да изиграе хоро или акцент от танц на едно от езерата. Затова минахме през всяко едно от езерата, за да може всеки да представи творчеството си. След това отново танцуваха на поляната пред Бъбрека с един малък озвучител и с оркестър.

Присъстващите на фестивала в Рила изписват с жив надпис “България”. Предишното видео над Рила, снимано от балон, им анад 10 милиона гледания и 100 000 споделяния в интернет.

– Каква беше идеята зад всичко това и какъв трябваше да е резултатът?

– Идеята беше заснемане на един кратък клип с хора в народни костюми на Седемте рилски езера. Ние заедно правим този клип с известния оператор от Америка Джейкъб Швар, който снима филм за България. Тъй като има много последователи, за мен беше важно филмът да стане по най-добрия начин.

Аз лично исках да видя танците на фона на планината, да бъдат на природна сцена – най-красивата възможна. Балоните направиха издигания. Получи се прекрасно. Но това покрай суматохата не беше такъв акцент. Акцентът беше най-голямото планинско хоро и то беше безкрайно. Аз не успявах да видя началото и края.

Първо бяха само ансамблите, после се включиха и всякакви хора. Който искаше, се включи. Преди хорото влязохме в един надпис, начертан предишния ден, който изписваше “България”, и на всяка една буква влязоха около 30-40 души. Хората от ансамблите изписаха “България” с жив надпис. Това се получи много атрактивно и изключително красиво, погледнато отгоре. Истината е, че хоро на такава височина не се е случвало никога и това е най-дългото в планина. Абсолютно можем да го докажем.

Десетки танцьори от различни ансамбли се включват в хората край Рилските езера.

– Как се свързахте с този оператор? Получи ли той възнаграждение?

– Не сме му заплащали за заснемането. Поканихме го в България – той прие и заедно решихме да направим такъв филм за страната ни. Той прегърна идеята и беше наистина изумен от красотите, които имаме тук, и от фолклора и духа на страната, културата ни.

– Той какво снима по принцип?

– Филми за всяка една страна, които представя и продава на известни компании, производители на телевизори и електронна техника, за да могат чрез неговите кадри, които са с много високо качество, да представят своите продукти. Всъщност това означава, че този филм ще обиколи целия свят, защото ще бъде пускан по телевизии. За мен е много добър шанс да представим страната.

– Нетрадиционен начин да се рекламира страната ни, не мислите ли?

– Неговият канал в Youtube е много силен, с милиони гледания. Снима в 8К резолюция, което е плюс, сравнено с всички останали клипове. Резолюция с много фин детайл. Сприятелихме се и каза “Със сигурност идвам и го правим”.

Аз му представих нашите клипове “Магия на българската роза” и той с две ръце беше “за”. Каза: “Вие сте хората”.

– Как си обяснявате недотам добрите коментари за това, че носите носии по време на събитието?

– Не знам как да си го обясня. Традиционни носии има в много държави. По-скоро пошла постъпка е подобен коментар, много по-неуважително и грубо е да изречеш, че ние сме чалга. Тези хора търсят теми, с които да излеят негативизма си.

Нашата фолклорна носия е нещо, с което трябва да се гордеем. По-добре ли беше операторът, когото поканих от Щатите, да снима хора с потничета и къси панталони. За представянето ни пред света това е правилният подход, това ни отличава. Хората горе в планината, облечени в носия, са най-красивото нещо, което аз съм виждал.

– Неколкократно сте казвал, че най-красивата гледка е в Рила? Откъде идва връзката с тази планина?

– Всеки има свое любимо кътче в България. Аз съм свързан с Рила, специално със седемте Рилски езера. Там, когато съм оставал в уединение, когато съм влизал в молитва, нещата са се случвали впоследствие много по-лесно. Казват, че там е енергиен център. Наистина съм го усетил редица пъти, свещено място е и трябва да се отнасяме с уважение към тази обител.

Мирянов е запален скиор и чест посетител на Рила. Качва се в планината по няколко пъти в месеца, през лятото и зимата.

– Много хора решиха обратното – че постъпката ви е неуважителна. Може би най-голям проблем стана с влизането в едно от езерата.

– Никога влизането в езерата не е било част от програмата на това събитие. Емоцията по време на снимките на млади и красиви българи на такова красиво място е неописуема и аз се увлякох в нея. Истината е, че никога не съм виждал табели с категорична забрана за влизане в езерата. В самия план за управление на парка е записано, че е забранено къпането и миенето във водните обекти. Липсват ясни табели и ограждения. Домашните любимци на туристите влизат постоянно в езерата. Това за мен е много по-мръсно и замърсяващо, отколкото група млади хора или един човек да влязат.

– Не опитахте ли като организатор да спрете таньорите?

– Аз първи влязох в езерото Близнака, дадох този пример и идея на момчетата. Те нямаха вина, както и техният ръководител. Аз поемам цялата отговорност. Колкото и странно да звучи, се радвам, че стана така. Сега наистина ще се обърне внимание на този проблем и на ограничението.

– Изчистихте ли след приключването на фестивала?

– Да, всичко бе изчистено и извозено в чували на коне. Имахме събитие в рамките на ден, но чистихме и след туристи, които са извън групата ни. Толкова ми е необяснимо с каква съвест човек хвърля фас на земята. Няма да забравя един случай, когато излязох от пещерата над Рилския манастир. В нея е живял св. Иван Рилски. Там хората минават през тясна дупка, за да разберат дали са грешни или не. Когато излезеш от тази дупка, виждаш едно бунище с фасове, почти не се вижда почва – на свято място, когато си се помолил и си във връзка с Бог. Иисус Христос казва, че най-мръсното нещо е устата на човек, защото всичко нечисто се заражда в сърцето и излиза през устата. В случая то се е зародило в сърцето на хората и написано под формата на коментари.

– Колко често ходите в Рила?

– Всеки месец, по няколко пъти. От години събирам кутийки, опаковки от храни, фасове. Тази година отново ще направим акция за почистване на езерата. За мен това е много по-сериозна екологична заплаха.

– Дали има и други санкционирани?

– Не знам, не вярвам да има. Ние се явяваме нещо като жертвено агне. Но е добре, че заради нас този проблем ще намери решение и ще има категорични ограничения за навлизането в тези водоеми. Трябва да бъдат прецизирани текстовете, да бъде уточнено, че в езерата е забранено влизането, а не само къпането и миенето.

Бих искал да попитам и еколозите, които остро и агресивно се намесиха, знаят ли колко кучета влизат в езерата всеки път, когато има туристи.

Не казвам, че ние не сме сбъркали, напротив – имаме вина, но смятам, че трябва по-ясна формулировка на текста. Това, че аз и момчетата сме влезли, е за да направим емблематичен кадър на фона на величествената планина. Не да разрушаваме и съсипваме природен обект, не е оскверняване, както много хора казаха. Ние сме се зарадвали на Божието творение, на майката земя, на ледените води и то по един уважителен начин – във фолклорни носии и с чисти сърца. Не сме се къпали, не сме се мили, не сме плували голи и намазани с плажно масло, както хора, които съм виждал. Не сме изстудявали дини и бири, както също съм виждал.

– Щом смятате, че текстът със забраната не е достатъчно ясен, обмисляли ли сте да оспорите наложената глоба?

– Не, ще покрием всички санкции. Напротив – не само ще покрием санкциите, но и благотворително ще помогнем на парк “Рила” да изградят нови табели, да има означения, маркировка.

Искаме да направим и образователен филм, който да представи всички забрани чрез кадри, които да показват нарушенията. Той ще бъде излъчван на долната станция на лифта, за да го гледат хората, докато се качват, както и в новата хижа “Рилски езера”. Според мен те ще провокират посетителите да се чувстват неловко и гузно. Накрая на сезона ще направим и акция за почистване на езерата, както и преди сме правили. Не мога да трая да виждам боклуци горе. За мен е важно да уточним, че не е голямо престъпление, което направихме ние. Аз поне не го възприемам така, опитвам се да видя нещата само по добрия начин и как можем да извлечем поука или плюсове. По-голям проблем за мен са омразата, хулите, обидите по мой адрес и по адрес на тези млади и достойни момчета. Те в планината и играха танци, прославяйки българските традиции. Много по-мръсно е в сърцата на хората, отколкото влизането в Близнака.

Заснема розобера и край Казанлък. Видеото му печели престижна награда в Международен тур филмфест “На източния бряг на Европа”.

– След острите реакции в социалните мрежи не си ли казахте, че се отказвате от каузите и идеите си?

– След този случай ще наблегнем на благотворителни каузи, които облагородяват материално България. Ще спрем поне за момента със заснемането на видео, на клипове. Почти сме готови с пълнометражния филм “Нашият дом е България”. Искаме да изграждаме повече инфраструктура на туристическите обекти, да осигурим достъп за хора в неравностойно положение, зелени площи и облагородяване на паркове в градска среда, както и нови туристически атракции, изграждането на фонтани и чешми.

– Откъде ще дойдат средствата?

– Търсим спонсори, както и се знае, част от средствата идват от строителната компания “Артекс инженеринг”. Винаги сме целили да правим проекти, които са за общото благо, за развитието на обществото и градската среда, на културни мероприятия, които въздигат нашето самочувствие, за опазването на природата. Филмът ни “Нашият дом е България” ще се продава и всяка печалба от него ще се влага в благотворителни каузи.

– А каква е вашата полза?

– Аз нямам материална полза от това. Дано не звучи нескромно, но подобни материални блага не ме привличат. Искам да виждам, че хората са щастливи и доволни, че остават в България.

– Последователите на Петър Дънов наброяват няколко хиляди и по това време ежегодно се качват на Рила. Очаквате ли тази година да има реакция от обществото и срещу тях?

– Имам приятели от тази група, уважавам отношението им към природата и ближния. Но осъзнавам, че е проблем ходенето на толкова много хора на палатков лагер в близост до водоемите. Те може да повлияят на някои подземни води, което замърсява водни басейни наоколо.

– Имате предвид невъзможността на езерата да се самопрочистват?

– За мен е неясно как влизането на 15 души в езерата за 10 минути би ги унищожило. В тях постоянно влизат хора, плуват без дрехи, по бельо. Самият Петър Дънов е влизал в едно от езерата. Преди време един възрастен мъж, местен, ми беше разказвал, че навремето пастирите са къпели овцете си в езерата. Заблатяването, което може да видим на второто езеро – Рибното, може да забележим и на Урдините езера. Там има същия феномен, въпреки че те почти нямат посещаемост. Тоест това е един естествен процес.

Източник: 24 часа