ТРЪНЛИВ И ПЪЛЕН С ПЕРИПЕТИИ ПЪТ ДОВЕДЕ ОБРАТНО ДО РОДНОТО ПЧЕЛИЩЕ КАТЯ АСЕНОВА, КОЯТО СЕ ОСМЕЛИ ДА ОТВОРИ ЗАКУСВАЛНЯ В МАЛКОТО НАСЕЛЕНО МЯСТО. Хората в селото са доволни от новооткрития обект и вече го чувстват част от ежедневието, защото не пропускат да започнат деня си с вкусни банички и сладкиши, закупени от там. Дали инвестицията ще е успешна в дългосрочен план, гастарбайтерката все още не може да прогнозира, но твърди, че ще направи всичко по силите си да развие начинанието.
Катя е родом от Пчелище, където учила до осми клас, а после завършила ПГ по туризъм „Д-р Васил Берон“ във Велико Търново. Впоследствие била разпределена да работи като сервитьорка в Горна Оряховица. След като родила дъщеря си, се наложило да я отглежда сама и да поеме ролята и на майка, и на баща. В мътните години на 90-те било трудно да се справя финансово и осъзнала, че за да осигури всичко необходимо на детето си, трябва да се жертва с това да е далеч от нея, но да изкарва повече пари. През 2001 година заминала на гурбет в Гърция.
„По онова време дъщеря ми беше едва на една годинка. Оставих я на родителите ми в Пчелище и тръгнах. Нямах избор. Не пропуснах ден, в който да не се обадя да чуя как са. УНЕСЕНА В ГРИЖИ И РАБОТА, МИНАХА 14 ГОДИНИ. Дъщеря ми искаше да получи добро образование и затова започна да учи във Велико Търново. Всеки ден трябваше да ходи с такси до училище и се наложи да взема жилище на изплащане. Вноските обаче се оказаха непосилни и се преместих да работя в Германия. Установих се в един град близо до Щутгарт“, разказва жената.
Там започнала работа в гръцки ресторант и се наложило да работи 7 дни в седмицата. Споделя, че надхвърлила собствените си възможности в името на това да даде всичко на дъщеря си и когато момичето станало тийнейджърка, я взела при нея в Германия. Преместили се в Иглощат, където от известно време пребивавал братовчедът на Катя.
„Започнахме двете от нулата в Германия. Живеехме в един пансион, който беше с ужасни битови условия – много мръсно и мизерно. В сградата бяхме над 20 души от различни националности и всички ползвахме една баня. Само тоалетната ни не беше обща. Работех на поне две места, за да мога да плащам всички разходи. Излизах в 6:00 часа, прибирах се на обяд за малко и вечер се връщах, когато дъщеря ми вече беше заспала. Беше много трудно, но за наш късмет, се запознахме с една жена, която работеше в институция в помощ на чужденци в Германия. От първия момент, в който ни видя, ни взе под крилото си. Станахме много близки, тя се появи като ангел хранител в живота ни. Намерихме училище за детето ми, а след това тя направи всичко възможно, за да ни дадат социално жилище, в което да се нанесем. Това се случи точно на Коледа – нашето голямо чудо“, заяви нашенката.
Тази година обаче Катя се върнала обратно в Пчелище, защото здравето на родители й се влошило. За да бъде близо до тях и същевременно да изкарва пари, й хрумнало да стартира собствен бизнес. Инвестирала спечеленото в закусвалня и заработила сама в обекта. Осъзнала, че макар да е рисково начинание, си заслужава да пробва.
ПРЕДИ 3 МЕСЕЦА ОБАЧЕ И МАЙКА Й, И БАЩА Й СИ ОТИВАТ ОТ ТОЗИ СВЯТ. Катя понесла много тежко загубата, но останала в родното място.
„Всички очакваха да замина отново в чужбина, но аз останах. Посветила съм се на закусвалнята. Носят ми закуските полуготови, аз само ги изпичам. Карат ми и десертите, хляб и скоро ще заредя и хранителни продукти. Сутрин започвам работа в 6:30 часа до обяд и след това от 16:30 до 19:00 часа. Хората се радват, че съм отворила закусвалнята, пожелават ми успех, вълнуват се, мотивират ме с хубави думи. Удовлетворена съм от това, че работя на село – нямам конкуренция и мястото имаше нужда от такъв обект“, споделя тя.
Щастлива е, че дъщеря й, макар да останала в Германия и отново да са разделени, успяла да завърши успешно образованието си и работи като програмист.
Казва, че ако може да върне времето назад, не би заминала за чужбина, за да не пропусне нито един миг с любимите си хора.
Галина ГЕОРГИЕВА
Снимка авторката
Източник: Борба.БГ
0 Comments