Каква е истинската причина за смъртта на Калин Терзийски? Инфаркт, инсулт или може би самоубийство? Тези въпроси не спират да вълнуват шокирани читатели и седмица след неочакваната му кончина.
Новината за смъртта му беше оповестена едва на следващия ден от неговия брат Светослав, който също се занимава с писане. Това породи съмнения, че тялото му е открито със закъснение в дома му. В социалните мрежи тръгнаха и слухове за самоубийство, подхранени от мрачните постове на Терзийски напоследък.
Роднините на Калин Терзийски не дават яснота за причината, поради което спекулациите не стихват. Писателят си отиде на едва 55 години и бе изпратен с погребение в затворен ковчег, което накара част от хората да мислят, че има нещо, което не бива да се вижда. Излезе и версия, че падане след тежко пиене е довело до фаталния край.
В началото на годината Калин Терзийски разтърси последователите си с признанието, че скоро ще умре. Малцина обаче обърнаха внимание, тъй като подобни предсказания правеше често през последните няколко години. В последната си публикация във Facebook сподели спомен за покойния си баща Кольо, който починал в ръцете му, отбелязва „Уикенд“.
„Космос, Вселена, пророк, човек, живеещ извън времето и пространството. Всичко това в едно е Калин! Дори е малко, за да се опише душата му, която по едно и също време на денонощието обитаваше различни измерения“ – така го описват хората, които са били най-близо до него. Въпреки че имал приятели, Калин нерядко изпитвал чувство на самота и неразбиране. Какво точно го е пречупило през годините и при какви обстоятелства – остава загадка. Почти не споделял за личния си живот, макар и да казвал, че обича да общува с жени и че напоследък българката станала по-четяща и любопитна към нови неща. За българските мъже обаче смятал, че са се затворили в себе си. Преди около година се разделил със съпругата си, към която бил силно привързан.
Според познати на Калин Терзийски именно самотата, а не алкохолът, го е погубила. Кайо, както приятелите му го наричат, многократно е опитвал да спре с пиенето. Често не докосвал алкохол с месеци, но след това внезапно отново посягъл към чашката. Кризите били различни – понякога траели дни, друг път месеци, през които не само губел представа къде се намира, а и не разпознавал околните.
Малко хора проявявали разбиране, защото според тях у нас алкохолизмът не се приема като здравословен проблем, а по-скоро като проява на слаб характер или каприз.
Дори и в семейството си Калин често се чувствал неразбран. Всички уж искали да му помогнат, но нещата не се получавали. Дори се обмисляло лечение в испанска комуна. Обсъждали различни варианти, но така и не бил взет окончателен избор. „Аз не мога да продължавам така! Трябва ми радикално лечение“, казал наскоро на свой познат. Много тежко преживявал и факта, че години наред в „Шоуто на Слави“ е обект на скечове, в които е представян като битов пияница с чаша уиски.
Алкохолизмът доста често е наричан „болест на самотата“ от младите му колеги писатели. Такава зависимост обикновено води до социална изолация, разбити семейства, загуба на приятели, работа и още много други неща. Често се казва, че самотата е не само последица, но и основна причина за злоупотребата с алкохол.
„Има ли кой да ви обича?“ е може би най-известното произведение на Калин Терзийски, донесло му престижна европейска награда. „Има ли кой да ви обича?“ е и въпрос, който често задавал и на околните.
„Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване. Поетите в кучешки времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите. В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори. Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми. Аз съм се опитал да напиша нещо напълно непазарно, несъобразено с никой и нищо. Освен с моите мисли и чувства. И мисля, че ако някой е достатъчно милостив да приеме мене – човека, ще приема и моята книга“, пише в сборника с разкази за живота „Има ли кой да ви обича?“ Калин Терзийски.
Винаги различен, винаги отворен към нови предизвикателства, Калин Терзийски се открояваше на фона на съвременните писатели и поети, повечето от които пишат по шаблон. Не винаги разбран, не винаги харесван, но винаги готов да помогне на човек, дори ако не го познава. Човек с голямо сърце, който дава без да търси нещо в замяна. Истински безсребърник на XXI век.
Калин Терзийски е роден през 1970 г. в София и е израснал в квартал „Подуяне“. Завършва Националната природоматематическа гимназия, а още като ученик започва да пише първите си стихове. След двугодишна военна служба при Гранични войски през 1990 г., се записва да учи медицина в столицата и завършва през 1996 г. После специализира психиатрия. Като студент работи като дърводелец, санитар и медицинска сестра. Професионалният му път като психиатър започва в Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Курило. Паралелно пише и за различни медии.
През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство след политически протест, когато заедно с Мартин Карбовски запалват огън пред сградата на Народното събрание. През 2000 г. напуска медицината и се отдава изцяло на писателската работа, като работи и като сценарист за телевизии и радиа. Автор е на няколко стихосбирки, сборници с разкази, както и на романите „Алкохол“, „Лудост“, „Войник“ и „Любовта на 45-годишния мъж“. През 2011 г. получава Европейската награда за литература за сборника „Има ли кой да ви обича?“
Широка популярност Калин Терзийски придобива и с участието си във „Фермата“, където влиза през 2016 г. заради хонорара. Въпреки това, заради здравословни проблеми, напуска риалитито само след няколко дни.
Личната история на Калин Терзийски е изпълнена с противоречия и предизвикателства, които несъмнено са оставили отпечатък върху творчеството и живота му. Въпросите около смъртта му продължават да вълнуват много хора и до днес.
0 Comments