Конституцията, закона за референдумите и Договора за функциониране на ЕС.
В определението си КС припомня, че национален референдум може да се провежда само по въпроси, които са в правомощията на Народното събрание.
Още през 2024 г. конституционните съдии бяха приели, че провеждането на референдум за въвеждане на еврото е недопустимо, тъй като това би означавало промяна на условия, договорени при присъединяването на България към ЕС с ратифициран международен договор. И в настоящото си решение съдът подчертава, че всяко решение, произтичащо от референдум, трябва да може да бъде изпълнено. Без тази възможност националният референдум не изпълнява целта си – вотът на гражданите да има правен ефект. „Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания“, цитира КС и решение по друго конституционно дело – №8/2016 г.
Съдът посочва също, че решението на Народното събрание да се произведе или не исканият от Радев референдум не води до правни последици. „Поради това не е налице конституционен спор, който да бъде годен предмет на производство пред Конституционния съд“, гласи становището на съдиите, които обявяват искането на депутатите в тази част за недопустимо.
По въпроса дали формулировката на референдума отговаря на изискванията, КС заявява, че няма основание да се произнася.
С това Конституционният съд отказва да разгледа допустимостта на искането, внесено от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“.
Решението е прието единодушно, като към него със становища са се подписали съдиите Янаки Стоилов и Сашо Пенов.
КАК СЕ СТИГНА ДО ТУК
Румен Радев оповести предложението за референдум относно въвеждането на еврото през 2026 г. миналата година на 9 май – Деня на Европа. Предложението беше депозирано в парламента, но не беше включено за разглеждане, като тогавашната председателка на НС Наталия Киселова го отклони с разпореждане.
Впоследствие Радев сезира Конституционния съд, който през ноември миналата година излезе с тълкувателно решение, че председателят на парламента няма правомощие да отхвърля предложения за национален референдум, направени от овластен със закон субект. След това предложението на президента беше внесено за обсъждане и на 3 декември 2025 г. бе отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и ПП-ДБ. Именно това решение беше оспорено от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“.
Вижда се, че с този казус Конституционният съд още веднъж затвърди позицията си относно границите на пряката демокрация и ролята на парламента в подобни ситуации.
0 Comments