Моноспектакълът на Алекс Сърчаджиева, където тя по изключително емоционален начин разказва за своя живот, развълнува силно публиката и на финала малцина остават със сухи очи. В представлението актрисата споделя много лични истории – за връзката си с майка си, покойната Пепа Николова, трудните моменти след загубата на Иван Ласкин – любовта на живота ѝ, и собствените си душевни изпитания.
Когато я питат дали би написала книга за Пепа Николова, Алекс казва, че още не е сигурна дали е готова за тази стъпка. Тя вярва, че всичко идва в правилния момент и времето ще покаже.
Тя никога не е приемала себе си прекалено сериозно, като подчертава, че това е било съвет на нейната майка.
Алекс смята, че ако някога „рязко изплиска легена“, приятелите ѝ – които определя като готини – ще я върнат с двата крака на земята.
Мъката по майка ѝ все още не е отминала. По този повод тя споделя, че понякога животът се променя изведнъж и оставаш напълно сам, а самотата е изключително трудна. Именно приятелите ѝ и Иван Ласкин са тези, които са ѝ помогнали да се изправи отново.
Когато Алекс Сърчаджиева губи майка си, не е имала нито партньор, нито дете. Така със смъртта на Пепа Николова тя се оказва без семейство.
Дванайсет години след това, актрисата преживява още една тежка загуба – смъртта на Иван Ласкин. В този труден момент тя разчита на подкрепата на приятелите си и на дъщеря им София. В спомените ѝ, когато губи майка си, е имала право да се лута в емоциите си, докато след смъртта на съпруга си не е могла да си позволи това заради малката София.
Когато става въпрос за евентуален нов мъж в живота ѝ, Алекс Сърчаджиева категорично заявява: „Да“ и добавя, че става въпрос за „Аскеер“. Той заема специално място в дома ѝ, винаги я изслушва и я разбира, а макар да не говори, я кара да се чувства щастлива.
Алекс не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Тя вярва, че след смъртта си хората отиват на по-добро място, като допълва, че за нея адът се намира тук, на земята.
За 13-те години, които споделя с Иван Ласкин, не липсват трудности, но любовта им винаги е била изпълнена с емоция.
Въпреки някои слухове, Алекс Сърчаджиева подчертава, че отношенията между нея, дъщеря ѝ София и първородната дъщеря на Иван Ласкин – Люба, са отлични. Тя дори я нарича „прекрасно момиче“.
След смъртта на Иван Ласкин, Алекс остава буквално без никакви средства. Причината не е липса на работа, а високите разходи по тримесечния престой на Ласкин в болница. Наложило се е тя и дъщеря ѝ да живеят при приятели месеци наред, като са разчитали на тях и за храна. Пари за хляб дори не е имала.
Въпреки предателствата, с които се е сблъсквала, Алекс винаги намира сили да продължи напред. Опитва се да погледне на нещата философски и е убедена, че разочарованията и предателствата са нещо естествено в живота. Според нея, истински достойните хора остават до приятелите си.
В края на разговора тя изразява благодарност към своя биологичен баща – Йосиф Сърчаджиев – за това, че я има.
Има какво да му каже, но не желае този разговор да става публичен, пишат от kliuki.ws.
Тази история показва колко силна може да бъде човешката воля пред лицето на трудности и загуби. Понякога именно приятелството и малките жестове са най-голямата опора.
0 Comments