Декември играе ключова роля за това каква ще бъде зимата, а атмосферната динамика вече започва да оказва сериозно влияние върху времето. По информация на „Метео Болканс“, тази година развитието на полярния вихър – огромна маса от студен въздух, заключена в стратосферата – се очертава като особено значим фактор за климатичната обстановка в Европа и Балканите.
Метеорологичните модели сочат, че до края на декември стратосферният вихър вероятно ще се разпадне или ще отслабне значително. Едновременно с това се прогнозира оформяне на силно продълговато студено ядро над Европа, което би могло да донесе няколко вълни студ към Източна Европа.
Първите десет дни на декември ще са преходни – атмосферата все още реагира на стратосферните процеси, но няма отчетливо изразени синоптични промени.
Въпреки отслабването на вихъра, енергията от стратосферните смущения все още не е достигнала до по-ниските атмосферни слоеве. Това предполага по-меко начало на месеца – сценарий, който често се повтаря при такива условия.
Моделите предвиждат спиране на валежите и по-сух старт на декември. ЕС и ГФС също дават сигнал за антициклонално време над по-голямата част на Югоизточна и Източна Европа, но температурите ще останат ниски – очаква ни предимно сух студ.
В районите без целодневни мъгли температурите ще се покачат до 10-15 градуса, докато в местата с мъгли ще останат ниски – около 4-7 градуса.
Полярният вихър ще се разпадне напълно, като ще се раздели на две части – една над Сибир и друга над Северна Канада. Това ще създаде условия за навлизане на арктически въздух през Скандинавия и Източна Европа, но по-скоро в края на първото десетдневие или началото на второто.
Ако тази прогноза се запази, времето у нас ще бъде по-скоро облачно, с мъгли и студ. Най-студената нощ се очаква да бъде след 5 декември (–5…–8°C в котловините и в планинските райони).
Това ще е първият период, при който се очаква по-ясна реакция на тропосферата към затоплянето на стратосферата.
Следващата карта вече показва по-интересна динамика. Полярният вихър се издължава, като оста му се премества към Скандинавия и Северния Атлантик.
Този процес на издължаване, познат като елонгация, е важен, защото така се нарушава симетрията на вихъра, което позволява на планетарните вълни да проникнат по-навътре и увеличава вероятността студени въздушни маси да достигнат континентална Европа.
Такъв сценарий често носи първите съществени студени нахлувания през зимата.
Във втората половина на декември ще усетим по-значителна промяна. Студени въздушни маси от североизток ще започнат да навлизат към Балканите, а Средиземноморските циклони ще станат по-активни. Тази комбинация често води до валежи и първите по-съществени снеговалежи в планините и по високите полета.
Ако прогнозите се потвърдят, ни очакват валежи от дъжд и сняг в планинските райони, Северозападна България и крайните североизточни части на страната.
Очаква се снежната покривка да варира значително според надморската височина. Прогнозираните средни максимални температури за този период са между 3-5°C, а най-ниските температури ще достигнат –7…–9°C в котловините и планинските райони.
Към края на месеца стратосферният вихър вероятно ще остане разпаднат или силно отслабен. Данните показват, че след подобни събития (SSW), отрицателната фаза на Арктическата осцилация (AO) продължава по-дълго.
Това води до задържане на студения въздух в умерените ширини, вместо да остане заключен около полюса. Шансовете за „Бяла Коледа“ през 2025 г. изглеждат по-високи от обикновено.
Очаква се времето да премине в типично зимен режим. Прогнозира се антициклонално време, подобно на първите десет дни на месеца, но този път с по-ниски температури – възможни са стойности до минус 10 градуса в равнините, а в планините – още по-ниски.
Възможността за преминаване на средиземноморски циклони остава висока, макар че тяхната честота ще намалява.
В заключение, декември ще бъде месец на преходи и динамични промени, като ключови ще са процесите в стратосферата. Дали прогнозите ще се сбъднат – ще разберем съвсем скоро.
0 Comments