Преди 32 години едно непълнолетно момиче забременява и е принудено от близките си да остави детето си за осиновяване. Години по-късно това момиче е омъжено, майка на още три деца, но никога не спира да мисли и търси първородната си рожба. Част от близките и не вярват, че това може да се случи, но се оказва че все пак чудесата се случват и майката и изоставеното бебенце, днес вече голямо момиче, се срещат.
Името на майката е Петя Момчилова,а на намерената и дъщеря Дамяна. Майката прие да разкаже пред „Телеграф” историята за откриването на своето момиче. Забременява, когато е на 17 години и тъй като е непълнолетна, за да направи аборт в болницата и е необходим подпис от родител. Майка и, която е здравен работник обаче категорично отказва, за да не се излагала пред колегите си каква „разхайтена” дъщеря има. В края на септември 1984 г. тя скрива Петя в близък град за да не я гледат хората бременна.
Там, в сградата на родилния дом тя остава чак до самото раждане, което е извършено в тогавашната окръжна болница в Бургас. Бебето е Родих момиченце. „Показаха ми я, честитиха ми и я отнесоха. В следващите седем дни изобщо не я видях. Знаеше се,че това дете се оставя за осиновяване. Закараха ме заедно с нея и акушерка с кола до дом Майка и дете. В колата видях за кратко личицето и. В дома акушерката отиде да извика лекар да я прегледа.Тогава използвах момента да я разгледам подробно с надеждата да има някакъв родилен белег по нея, който да запомня и по който един ден да си е потърся, но нямаше. След това акушерката се върна с лекарка, прегледаха я и повече не я видях”, спомня си днес Петя.
През следващите години младата жена се жени и има още три деца. Но тя никога не забравя първородната си дъщеря, на която дава името Росица и своята фамилия. С годините у нея все по-силно назрява идеята да я открие. Заедно с още една биологична майка създават в интерет страницата „Чакам те, мило дете”, където качват публикации с данните на изоставените си деца с надеждата те да ги прочетат и да ги потърсят. Двете майки се свързват с председателката на Българската асоциация „Осиновени и осиновители”, Гергана Богдана, която и връща вярата, че има надежда отново да открие изоставеното си дете.
Петя започва да се появява по медиите, където разказва своята история. След всяка публична изява тя става обект на жестоки и грозни коментари от страна на псевдопуританите, но тя стиска зъби и продължава напред, водена от вярата, че там някъде, нейната дъщеря може би също я търси. Борбената майка привлича за своята кауза и др. биологични майки, търсещи децата си. „Със своите публични прояви исках да дам кураж и на другите жени като мен, които искат да знаят каво се случва с децата им, но не смеят да го споделят с никого. Исках да покажа на обществото, че не всички жени оставили деца за осиновяване са безотговорни и безчувствени. Започнах усилено да контактувам с биологични родители, осиновени и осиновители. Беше много трудно, но аз нито за момент не загубих вярата, че един ден отново ще открия своето дете”, връща се в спомените си Петя Момчилова. И чудото се случва. Един ден историята на Петя прочита младата столичанка Дамяна, която също е осиновена и личните и данни поразително съвпадат с тези на изоставеното от Петя бебе. Дамяна решава де се свърже с администраторите на сайта „Чакам те, мило дете” за повече подробности и попада на … собствената си биологична майка.
След вълнуващ телефонен разговор, двете се виждат и на живо и проверката на документите показва, че действително Дамяна е оставеното преди 32 години от Петя бебе. А самата Петя пък твърди, че никога, до края на живота си няма да забрави тази среща, която по една ирония на съдбата се случва на 21 ноември 2015 г., именно в Деня на християнското семейство. „В първия момент като я видях да идва към мен, бях шокирана.Виждах собственото си „аз”. Тя държеше една голяма червена роза за мен, жената която я е оставила и която тя никога не е виждала. Благодарна съм на майка и, жената която я е отгледала и възпитала, че и е разказала всичко и е изявила желание ако пожелае да и помогне да ме открие. Днес тази жена вече не е сред нас и нямам възможността да и благодаря за всеотдайните грижи към нашето дете. Защото слушайки Деми с каква обич говори за нея, съм сигурна,че майка и е причината аз да бъда толкова добре приета и обичана от Дамяна”, завършва разказа си Петя Момчилова.
Източник: Монитор
0 Comments