Няколко по-слабо познати факта за змиите
Често се казва, че змия може да ухапе човек само ако се изплаши или бъде настъпена. Най-агресивни са по време на размножителния период или когато се грижат за малките си.
Основната разлика между отровните и неотровните видове е, че отровните змии обикновено имат триъгълна глава и тънка шия, докато неотровните са с по-овална глава и по-широка шия. При отровните видове се откриват един или два зъба, през които отделят своята отрова.
В змийската отрова могат да се разграничат два основни типа токсини. Едният действа най-вече върху нервната система и не се разрушава при нагряване, докато другият влияе върху кръвта и процесите на съсирване.
Съществуват хора, които проявяват резистентност към змийска отрова – част от тях по рождение, а други я придобиват след ухапване от по-слабо отровна змия или след приложение на антисерум.
Клинична картина
В областта на ухапването обикновено се появяват две малки прободни рани без кървене. В скоро време мястото се зачервява, образува се синкав пръстен и се появява оток. След това се усеща изтръпване в засегнатата зона. Когато отровата попадне в кръвта, тя се разнася из цялото тяло. Симптомите включват слабост, треперене, замаяност, ускорен пулс, затруднено дишане, бледост, а в някои случаи – частична или пълна бъбречна недостатъчност. Възможно е кръвта да спре да се съсирва, често има повръщане и диария, а пострадалият може да изгуби съзнание. По-късно се развиват конвулсии и кома. Делириум, обърканост и конвулсии са признак за вътречерепен кръвоизлив, който често е непосредствена причина за смъртта.
Ако не се вземат мерки навреме, дихателният център може да бъде парализиран, а след това и сърцето спира.
Местоположението на ухапването е ключово за развитието на симптомите. Най-тежки са ухапванията в областта на главата, врата или когато отровата попадне директно в кръвоносен съд.
Първа помощ
Първо, не изпадайте в паника – обикновено има достатъчно време (няколко часа), за да се стигне до лекар. Не съществува единно мнение за най-доброто лечение. Всички са съгласни, че пострадалият трябва да остане в абсолютен покой, защото движението ускорява разпространението на отровата. Някои специалисти не препоръчват слагането на превръзка, не позволяват прилагането на лед заради риска от некроза, както и не препоръчват разрязване или изсмукване на раната. Основното е обездвижване и бърз транспорт до медицинско заведение, където може да се приложи антидот.
Според други експерти, по-правилната реакция включва: превързване на ухапания крайник с умерена стегнатост над мястото на ухапване и обездвижване. През 3-5 минути превръзката трябва да се разхлабва, за да не се прекъсва напълно кръвообращението. На мястото на ухапване се правят два малки напречни разреза („X“) на дълбочина 3-4 мм, за да може раната да прокърви и да се отдели част от отровата.
Изсмукване на раната с уста не се препоръчва, тъй като дори минимално нараняване в устната кухина или счупен зъб могат да доведат до отравяне на помагащия. Разрезите се правят с добре дезинфекциран остър предмет – нож или бръснач, нагрят на пламък или почистен със спирт. Следващата стъпка е обработка на раната със силен разтвор на хиперманган, а при възможност – и инжектиране на еднопроцентен разтвор около нея. Пострадалият трябва да приема много течности, но никога алкохол. После трябва незабавно да се транспортира до най-близкото лечебно заведение за поставяне на серум против змийска отрова.
Лечение
Антивиперинов серум трябва да се постави възможно най-скоро – венозно или мускулно, според протокола и след тест за свръхчувствителност. Серумът е ефикасен срещу полуотровни и отровни змии, които се срещат в Европа.
При деца с алергични реакции или фамилна предразположеност е препоръчително серумът да се прилага в болнични условия, с повишено внимание и интрамускулно.
От раната се взима микробиологичен тампон, а след това се почиства с антисептик.
Във всички случаи трябва да се осигури противотетанична защита и да се приложат антибиотици, които действат срещу грам-отрицателните и анаеробните бактерии, характерни за устната кухина на змиите.
Болката се овладява с аналгетици. При тежка хемолиза се прави преливане на еритроцитен концентрат, а при нарушения в кръвосъсирването – плазма. Необходимо е поддържане на диурезата и внимание за развитие или лечение на шок. Ако се появи тъканна некроза, може да се наложи хирургично лечение. При значителен оток, който засяга кръвообращението в крайниците, се пристъпва към спешна фасциотомия.
Кратко обобщение: Ясно е, че ухапването от змия изисква спокойствие и добре координирани грижи. Навременната медицинска намеса е най-важният фактор за благоприятния изход.
0 Comments