5 години ago 5 години ago

Усмивката, която взривяваше хиляди

от admin 5 години ago5 години ago

2views

30 години големият Георги Парцалев не е между нас. В последния ден на октомври 1989 година, клоунът аристократ напусна земните селения, но ни остави топлината от благата си усмивка, с която взривяваше хиляди.

Една от най-близките му приятелки, актрисата Латинка Петрова, която е пропътувала хиляди километри с колегата си, разказва, че преди всеки концерт Парцалев се обаждал на майка си : „Еми, вълнувам се, мамо!“ След концерта веднага пак й звънял: „Много `убаво мина, викаха „браво“ и ръкопляскаха!“ „Искрена душичка!, спомня си с мъка в сърцето Латинка.

Заедно с Латинка Петрова (Снимка: Архив Dir.bg)

„Никога не се унижавай от никой да искаш каквото и да било! За кола, за къща, за каквото искаш, при мен ще дойдеш!“, й казвал Парцалев.

Никога не позволи никой на неговата маса да си извади портфейла. Винаги той плащаше. Когато виждаше, че ми става неудобно, казваше: „Не, аз пришълци храня – яжте, пийте!“ Из цяла България, където сме пътували, беше така, разказва Латинка Петрова.

Снимка: Архив Dir.bg

И продължава: „Употребяваха го винаги. Но той беше толкова ларж, че не обръщаше внимание на тези неща. Беше посочен свише да радва хората, да им донесе малко усмивка, малко надежда и да си отиде… Като комета – блесна и изгасна! Никой не се интересува колко е бил тъжен, колко е плакал, колко е стенал, колко е боледувал…“

Парцалев помага на Стоянка Мутафова, която дълго време била в депресия и не излизала от дома си след смъртта на съпруга си Нейчо Попов. Дъщерята на Мутафова, Мария Грубешлиева – Муки разказва, че големият актьор отишъл у тях и я проагитирал да започнат да пътуват със скечове из страната. Това успяло да извади голямата ни актриса от кризата.

Със Стоянка Мутафова (Снимка: Архив Dir.bg)

В Правителствена болница, където лежал, болен от левкемия, Лоти Петрова го посещавала всеки ден. Кръвоносните му съдове се чупели. Професорът, който го лекувал, казва в последните му дни: „Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!“ Казал й още, че като отворили корема му, е имало кръв, започнали да мият, микрохирургът шиел кръвоносните му съдове – на едно място шиел, а те по-нагоре се пуквали отново… Станали били като стъклени! Нямало сила, която да го спаси!

Накрая толкова бил отслабнал, че златните му пръстени падали и той си ги държал с едната ръка под пижамата. Викаше: „Лотие, в съседната стая е Патриархът! Божи човек, пък и той в болницата, от жлъчка заболял, как е възможно?!“

Снимка: Архив Dir.bg

Шегувал се до последния си дъх, спомня си още Латинка Петрова.

Георги Парцалев си отива от този свят на 64 години на 31 октомври 1989 г.

Мечтаната му роля беше Дон Кихот, която така и не получи. Преживя много унижения, но това не го направи зъл, а сърцето му излъчваше добрина и топлина и към близките, и към зрителите. До края.

А и след това…

Снимка: Архив Dir.bg

В детския сериал „Неочаквана ваканция“ (Снимка: Архив Dir.bg)

С Иван Григоров във филма „13-та годеница на принца“ (Снимка: Архив Dir.bg)

Голямата Йорданка Христова написа днес на страницата си във Фейсбук: „Той излизаше на сцената и беше толкова истински, че публиката полудяваше!!!!“ Дори без да обели и дума!!

А Стоянка Мутафова публикува в своя профил снимки с легендарния си колега и приятел:

Великият Георги Парцалев е роден в Левски на 16 юни 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“.

Участва често в края на 1950-те и през 1960-те в т. нар. „естрадно-сатирични“ концерти.

Снимка: Архив Dir.bg

Превръща се в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987).

С Георги Калоянчев (Снимка: Архив Dir.bg)

В Сатиричния театър играе в „Баня“ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) – Оптимистенко, „Дванайсетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) – Кислярски и Едноок, в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) – Михал, в „Щръклица“ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) – Чорбаджи Петко, в „Четвъртият прешлен“ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген, в „Ревизор“ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) – Осип, в „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков, в „Суматоха“ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша, в „От много ум… вражалец“ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца, в „Чичовци“ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) – Хаджи Смион, в „Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) – Мило Пърлето и мн. др.