Албена Ивайлова – човекът, който внасяше финес до премиера Иван Костов, си отиде в сряда. Тя остави безутешни дъщеря си – малката Аля, и многобройните си приятели.
Първи тъжната вест съобщи бившият депутат Гроздан Караджов.
Тя е починала в 4,30 ч в Окръжна болница, от пневмония –
усложнение от
рака на гърдата,
с който се бори от години. Тя беше светъл лъч в политиката. Журналистката излезе достойно от властта, след като бе пиар на кабинета “Костов”.
Стана майка и активно дискутираше всички важни теми в социалните мрежи. (Виж по-долу изповедта ѝ как преоткрива живота заедно с малката Али.)
Родена е на 2 юни 1969 г. в София, завършила е журналистика и културология и бе репортер и редактор във в.“Култура”, радио Витоша, в. “Стандарт”, Нова телевизия и Канал 3. От години се занимаваше с връзки с обществеността и публични комуникации.
Албена Ивайлова като ръководител на правителствения пресцентър на Иван Костов с външния министър Надежда Михайлова.
Александра, дъщерята на Албена Ивайлова, да остане при вуйчо си Чавдар – брата на Бени. Такава кампания започва държавата по инициатива на близки на пиара. Това съобщи зам.-министърът на образованието Деница Сачева, която в миналия мандат бе зам. социален министър. Сачева и бе семейна приятелка с Албена. Лично социалният министър Бисер Петков е ангажиран с кампанията, уточни тя.
“В този труден момент всички се притеснявате и искате да помогнете. По волята на Албена нейните близки се свързаха с мен и в момента са задействани всички мерки Али да остане при вуйчо си. Министър Бисер Петков също лично е ангажиран със случая. В следващите часове Krasimira Velichkova ще предложи решение за дарителска кампания за Али, за да подкрепим семейството в този момент, а и оттук насетне”, написа тя вчера във фейсбук.
“ Това е съгласувано с близките.
В момента Али
е с дядо си
Споделяйте, за да са спокойни всички.
Предвид прекалено личния характер на този пост ще го изтрия след известно време”, обясни Сачева.
“24 часа” изказва съболезнования на близките на Албена и се присъединява към апела Али да остане с тях.
Нери Терзиева: Късно в МС светеше само тя
Нери Терзиева
“От двете страни на “Дондуков”, между кабинетите на президента и премиера, имаше минно поле. (И сега има). Професионални интриганти го засаждаха, отглеждаха и продаваха. Тяхното лично стопанство беше печелившо. (И сега е.) Но ние двете с Албенка нагазвахме заран с боси крака между гърмящите устройства, развивахме детонаторите и се прегръщахме насред гладиолите. Опитваха да ни скарат хитроумници, покатерени върху раменете ни, а ние се заливахме от смях.
Казвахме си: “Пак ги умножихме по нула!” Така, с шеги и закачки, вървеше светът. Нощем подвивах крак на диванчето на “Дондуков” 2, а отсреща на номер 1 светеше само прозорецът на Албенка… После тръгнахме пред други каузи. С други бенефициенти. Най-топлата топлина в душата ми беше мисълта, че Албенка е наблизо. Вчера Бени си отлетя. Но майката и бащата на Албенка са тук. Али има очите и ръцете на майка си. И също като нея знае къде са мините”.
Гроздан Караджов: Прекрасна майка и приятел
Гроздан Караджов
Днес ни напусна един прекрасен човек – Albena Ivailova. Добра, позитивна, умна, прекрасна майка и невероятен приятел. Светъл път, Албенка!
Това написа в сряда вечерта бившият депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който първи съобщи трагичната вест. Той и съпругата му Цецка бяха сред най-близките приятели на Албена, а двете им близначки – първи дружки с дъщеричката ѝ Александра. Дори един от последните постове във фейсбук на Бени бе клипче как трите момиченца ядат синхронно и грациозно супа.
Кръгът на любовта
Бабо, елабо!” – гласчето от кошарката на моята осиновенa дъщеря звучи почти като на бъдеща оперна певица – силно и кристално. След този възглас, който очевидно значи “Бабо, ела!” , всичко живо в апартамента се скупчва около невръстната изпълнителка и се започва всекидневната центростремителна суета около 9-килограмовото човече.
“Маме, хайде хапни филийка, маме, искаш ли яйченце, а картофено пюренце, айде сега пак филийка, първо да се измием и после ще ти направя сокче, но преди това и памперса да сменим.” (…)
Очаквах, че моят предвидим 46-годишен живот ще бъде променен, но не подозирах, че ще бъде взривен в глинените си основи, обърнат с хастара навън, превзет и отнесен в света на едногодишно чернооко и вечно усмихнато дете. Което с интуицията и инстинкта на малко сървайвърче знаеше, че го вземаме за добро и завинаги, и не зарева нито веднъж по целия 350-километров път, изпълнен със завои, до София. Към 19 часа в началото на март “Цариградско шосе” беше осветено като никой друг път, рекламите на мола блестяха, колите фучаха, а от детското столче в нашия автомобил се носеше неспирно: “Ауууу, бусе, бусе (за автобусите), ауууу!”. Така започна моят нов живот на самотна майка. Странно словосъчетание на родната бюрокрация, защото майката може да е всичко друго, но не и самотна.
Не съм от жените, които години са мечтали за деца, нито пък за уреден семеен живот. Не съм плакала по цели нощи в неуспешно чакане на неродено дете. Не считам хората без деца за непълноценни и лишени от емпатия. Не мисля, че е задължително да минеш по пързалката любов, сватба, дете, развод. Просто в деня, когато разбрах, че по здравословно-медицински причини няма да имам дете, минути след като си поревах заради зачеркната завинаги житейска възможност да реализирам своите гени, реших, че ще осиновя дете. Тази мисъл дойде в съзнанието ми леко и ненатрапчиво, загнезди се, успокои ме, даде ми това, което търсих в този момент – път, по който да тръгна.
Нито тогава, нито през следващите години размислях върху логистиката и технологията на отглеждането на дете от самотна майка, и по-добре. Сигурно щях да прехвърля интелектуалните си терзания, белязали 46-годишния ми живот, върху нещо толкова естествено и непреднамерено като това да се грижиш за малко човече.
Първото нещо, което разбрах, след като се прибрахме с детето у дома, е, че няма никакво време за мислене, или по-скоро, че мисълта тече някъде на заден план и трябва да внимаваш да не я изпуснеш, а всичко останало е действие. (…)
Второто нещо, което разбрах, е, че не съм сама – малкото човече като че ли очерта един кръг на любовта, в който привлече всички близки хора. (…)
Третото, което разбрах, е, че може да имаш център на живота, който да те балансира, допълва, развива, насочва, преобразява, зарежда и вдъхновява. (…)
Смятам, че е егоистично и леко подло да искаш дете, за да си осмислиш живота. Нали животът ти първо трябва да има смисъл, за да можеш да го предадеш на детето. Но пък вече виждам основанието майките да имат превъзходство над останалите хора. За да отгледаш едно дете, са нужни търпение, отдаденост и смирение, колкото да вдигнеш две китайски стени. Нищо не е сравнимо с това! (…)
Осиновяването на дете е трудно само докато го осмислиш като решение, като визия за теб в комплект с още едно същество – нещо, което не е типичното ти състояние в живота. После системата работи вместо теб. Знам, че за повечето хора това звучи абсурдно. За мен доскоро също. Защото като повечето съм свикнала държавата да ми пречи. Но в своята история срещнах толкова чудесни хора, които правеха нещата така, че да се случат, бидейки едновременно деликатни, инициативни, отдадени, умни. Да си социален работник в нашата държава, явно е въпрос на мисия, иначе не би било възможно тези хора да оцелеят в агресивната и неблагодарна среда. След регистрирането си чаках само половин година, преди да ми пишат, че съм одобрена за първи осиновител на своето детенце. И само месец и една седмица от момента, в който за първи път видях момичето си, до деня, в който си я взех. И за първи път в живота си казах, че има една система, която работи в България. Това последното го казвам изрично за всички сами жени, които съвсем неоснователно смятат, че ще бъдат отхвърлени или неглижирани, ако поискат да осиновят дете без партньор и без брак. Напротив, осмислете своето решение и действайте, нищо не може да ви попречи!
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: 24 часа
0 Comments