Преуспяла жена – това звучи гордо и силно. А „държанка“ сякаш крие в себе си фриволен смисъл, който кара независимите дами да изсумтят презрително (или може би завистливо).
29-годишната Марина К. ни разказа какво я е накарало да промени изцяло живота си и отношението си към мъжете и да стане… зависима!
„Ако имах възможността да опонирам на онази първата жена, която се е обявила за равноправие на жените, щях да го направя. Да, разбира се е много хубаво, че ние, такива крехки създания, сме получили куп възможности, защото нали навремето жената се е смятала за едно такова слабо същество, което няма право на глас. Но всичко трябва да е с мярка. Да се биеш в гърдите, че си силна и преуспяла, а вечер да ревеш с лице във възглавницата и да виеш от самота явно е прекалено.
Аз бях такава, силна и целеустремена… мъж с пола! Омъжих се рано, на 20 години.
Разбира се по голяма и чиста любов, която ме заслепяваше, а съпругът ми беше за мен центърът на Вселената, мечтаех да изживея дълъг и щастлив живот с него и да умрем в един и същ ден. Очите ми започнаха да се отварят на третия месец съпружески живот. Прехвърлих се на задочно следване и си намерих работа. Мъжът ми, от страх да не го призоват в казармата, остана на редовно обучение. Не можеше да работи пълноценно. А и на половин работен ден също.
А аз като глупачка, освен основната си работа си намерих и допълнителна. Вечер пишех курсови работи за състудентите си. Общо взето, основно аз издържах семейството. И дори се гордеех с това! Сега разбирам каква съм била глупачка. Мъжът ми не се притесняваше много от това положение, от време на време хващаше по нещо случайно да подработи. Всички проблеми – от финансовите до битовите – се решаваха от мен.
И ето ме, такава горда и преуспяла, независима и уверена – изведнъж получавам тревожно обаждане от своя приятелка:
„Ти, да знаеш, приятелко, твоят мъж седи и се натиска с някакво момиче в някакво кафене“. Първата ми мисъл беше да хукна веднага натам. Но го преодолях, поплаках си, успокоих се, огледах апартамента и… просто си събрах нещата. Отидох да живея при майка ми. А вечерта дотича моят разтревожен и недоумяващ мъж. Разбира се, той отричаше всичко. Поначало.
После си призна, че вече от няколко месеца излиза с друга.
Тогава ме осени мисълта, че аз, криейки се зад маската на някакъв псевдоуспех, съм изгубила не мъжа си, а себе си. Своите желания и мечти, женските си потребности, ходенето по магазините, срещите с приятелки, пътуванията и просто живота си. В този момент нещо в мен прещрака. Станах по-цинична, прагматична и може би по-хитра.
След половин година в състояние на полусън и полудепресия, аз започнах постепенно да излизам пак сред хора. Започнах да си търся нова работа, ходих на интервюта. На едно от тях се запознах с мъж, който (ако бях минала на интервюто) щеше да ми стане работодател. Но вместо да ми предложи работно място, той ме покани на среща. Бях много подозрителна, оцених тази романтична покана като тревожен сигнал – „ако искаш работата, тогава това…“. Но човекът, честно казано, ми хареса. Привлекателен, умен, със страхотно чувство за хумор… Затова приех.
- Заедно сме вече от три години. Не сме женени, но живеем заедно.
Така и не си намерих редовна работа, намерих си увлечение, което ми стана любимо и ми носи малък доход. Правя украшения и бижута по поръчка – това не ми носи много пари, но ми доставя много удоволствие. Да, можете да ме наречете държанка. Наричайте ме, както искате! Да, сдобих се с шофьорска книжка, а след това и с хубав автомобил. Ние често пътуваме. Да, аз обичам да си купувам красиви дрехи и да нося модни облекла. Аз знам, че зад гърба ми много мои познати не си пестят обидни и пиперливи думи по мой адрес. Все ми е едно. Била съм и в двете роли. И честно казано и в двете се чувствах комфортно. Харесваше ми да бъда независима и знам, че ако събитията бяха протекли иначе, може би щях да направя добра кариера, да открия собствен бизнес.
А сега ми харесва да бъда… зависима от любимия си човек.
Но това не означава, че се възползвам безсрамно от това положение. Ние прекарваме много време заедно, планираме заедно почивките си, обсъждаме покупките. Аз не хленча и не тропам с краче да ми се купи нов телефон или ново палто. Отстрани може да изглежда, че съм някаква фльорца, която се е овесила на врата на мъжа и го върти на пръста си. Но не е така. А и не съм длъжна да се оправдавам пред никого.
Трудно е да се каже кое е по-добре – да си стабилно стъпила на краката си или да си зависима от мъжа. Но и професионалният успех трябва да е в разумни граници. Излишната самоувереност може само да отблъсне мъжа. Не бива да се фукаш пред него със своите лаври, заплати и постижения. Сигурно точно с това съм отблъснала бившия си съпруг. Чувствал се е твърде неуверен в себе си с мен. Една моя приятелка например е директор на голяма строителна фирма. Привлекателна жена, поддържана и заможна, видимо преуспяла. Но е самотна… Мъжете, чувайки за работата й, или се плашат, или се стараят да я използват за користни цели. А наскоро тя започна да се появява сред хора със симпатичен кавалер, който до ден днешен си мисли, че тя е проста счетоводителка! Както виждате, успехът не винаги ще ви е от полза.
А и какво лошо има в това, че искам да съм зависима от любимия си мъж? Особено ако той няма нищо против.“
Източник: woman.bg
0 Comments