Жена от Хърватия, която се представи пред медиите като „Зара“, реши да сподели опита си със своята снаха. В изповедта си тя разкри защо е изгонила снаха си и сина си с малко бебе от къщи и защо това е най-доброто нещо, което е правила някога.
Преди 24 години г-жа Зара приютява в дома си сина си и снаха си и тяхното новородено.
Тогава работи само тя, а синът й и снаха й са напълно без доходи. Но не стига, че ги храни, от Зара се очаква да върши всички домакински задължения вкъщи. Тя не издържа, така че скоро това „съжителство“ приключва.
„Първият ми внук се роди през 2000 г. Нито синът ми, нито снаха ми работеха по това време. Всеки ден тя ме чакаше да се прибера от работа, да донеса продукти и да сготвя. Един ден я попитах: „Докога ще продължаваме така? Защо поне не сготвиш нещо, вместо да лежиш цял ден и къщата да е кочина?“ Тя затръшна вратата в лицето ми, като ми отговори, че няма време за това, защото има бебе“, разказва възмутената жена пред портала „Мое време“.
Чувствала, че снаха й иска да я превърне в безплатна икономка и банка. „Останах в шок. Тогава буквално се счупих. Онзи ден чаках сина ми да се прибере и просто им казах, че не мога да продължа. Тъй като нямаше къде да отидат, намериха една стара къща, която се продаваше и можеха да я купят на изплащане“, продължава разказа си тя.
Живеели в къща без вода, работели на различни смени
Снаха й, описва Зара, се оплакала, че в тази къща няма вода. „Ще има, когато си намериш работа и прекараш вода в къщата.“
Тази дама обаче подчертава, че въпреки всичко им е помогнала финансово, най-вече защото психологически вече не е издържала на ситуацията в къщата си. Когато синът й я попитал защо го е направила, тя само казала кратко и ясно, че в къщата й някой, когото тя храни и облича, не може да й затръшва вратата пред очите.
„За мен това беше последната капка. Казах им, че могат да вземат каквото им трябва и да си тръгнат. Така беше. Изпратих ги с думите, че чак сега, когато заживеят сами, ще разберат колко означава всичко, което са имали безплатно, вече бях на ръба на нервна криза”, разказва Зара.
Тя посочва, че след малко повече от половин година младежите наистина са разбрали, че не могат да живеят от въздуха и дори са си намерили работа на различни смени, за да има кой да гледа детето по всяко време.
„Изгонването им беше най-доброто нещо за тях и те го знаят днес.“
„Синът ми веднъж ми каза, че да ги изгоня е най-доброто нещо, което съм могла да направя. И той никога не е гледал на постъпката ми с лошо. Мислел си е, че просто ги изхвърлям заради типичната връзка свекърва-снаха. За щастие, една грозна глава в живота ни беше затворена след този разговор.
Накрая казва: „Обичайте се, защото да дадете на детето всичко на света не е добре за него. Така отглеждаш мързеливец, който ще продължи да живее на твоя гръб и няма да те пита как си. Днес синът ми е съвсем друг човек, щастлив съм и никога не съм съжалявала за действията си, ако трябва, бих го направила отново“.
0 Comments