Иванов, както всяка сряда, беше при любовницата си. И тъкмо потъна в безбрежния океан на доволството и щастието ,на вратата се позвъни. Иванов изтръпна, завръщащ се ненадейно съпруг, ножове, пистолети. А любовницата отвори спокойно входната врата и каза:
– Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли боклука.
Мъжът и покорно тръгна надолу по стълбата с кофа в ръка под тежестта на брачните задължения, а Иванов целуна любовницата си и рече:
– Ей затова те обичам, не само хубава, но и умна.
Стигна до дома си без произшествия, размени две-три думи с комшията, позвъни усмихнат и тъкмо се навеждаше да развърже обувките си, жена му се показа:
– Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли кофата с боклука…
Виц 2:
В Пирогов:
Пижама носите ли си?
Да.
Чаршафи, сапун, термометър?
Да!
Минерална вода, плодове и монети за телевизора?
ДА!
А този с вас кой е?
Доктор… за всеки случай…
Виц 3:
Ходих на среща на випуска. Пихме, ядохме, спомняхме си, смяхме се. После се оказа, че били от некво друго училище.
0 Comments