приходите изостават спрямо разходите, което води до дефицит. „Приходите не могат да догонят разходите и затова се получава този дефицит. Дефицитът, с който се започва правенето на бюджет 2026, е 7,4%. Не е опит да се прехвърли вината на предишните, а една реалистична преценка за това какво заварваме. Парите обикновено или ги има, или ги няма, а в момента пари в държавата няма“, каза той.
Той обясни, че 76% от бюджета отиват за заплати и социални плащания, докато инвестициите са само 24%. Донев посочи, че през последните години заплатите в България са се увеличили с близо 30%, а пенсиите също растат значително, но икономиката не успява да поддържа същия темп на растеж.
Донев подчерта, че при мерките за намаляване на дефицита, най-лесно е да се повишат данъците, но според него трябва да се разгледат и други възможности. „Много често, когато искаме да свием дефицита, най-лесната мярка е да се вдигнат данъците. Нека да видим какви други мерки могат да бъдат приложени, за да достигнем до устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки и сме започнали обсъждането им с работодателските и синдикалните организации. Не бързаме с вдигане на данъци, ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати и на социалните плащания. Пенсиите няма да бъдат пипани – нарастването от 1 юни ще бъде със 7,8%“, повтори отново той.
По думите му, управляващите няма да прибързат с решения като повишаване на данъците, които са временни, а ще се концентрират върху дългосрочни стъпки за ограничаване на държавните разходи. Целта е дефицитът да се задържи в нормалните нива и занапред. Донев е категоричен, че оценката за публичните финанси е обективна, като акцентът е върху наличността на средства, без да се търси вина в предишни правителства.
Той допълни, че когато Европейската комисия обяви дадена страна за свръхдефицитна, се препоръчват конкретни мерки за ограничаване на нетните разходи. За разлика от оценката на ЕК за 2025 година, при тази за 2026 година не са били налични всички нужни данни.
„Затова има и тези разминавания между нейната оценка от 4,1 процента дефицит от брутния вътрешен продукт за 2026 година и нашата оценка, която е реална и се базира на изчисленията на приходите в бюджета и съответно съпоставката с разходите – 7,4 процента“, каза той.
Във връзка с препоръката на ЕК за промяна на плоския данък, Донев подчерта, че увеличението на данъците е най-бързата стъпка при нужда от ограничаване на бюджетния дефицит. „Нека видим какви други мерки могат да бъдат приложени, така че да достигнем до едно устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки“, каза той, като уточни, че вече се дискутират възможностите с работодатели и синдикати.
Той отново изтъкна, че разходите за заплати, пенсии и социални плащания съставляват 76% от общите държавни разходи, а инвестициите са едва 24%.
„За последните години заплатите в България са нараснали с близо 30 процента – най-бързото нарастване в Европейския съюз. Пенсиите също растат бързо за този период, а в същото време икономиката, която расте с по-умерени темпове, не може да покрие този изпреварващ разход“, каза той, посочвайки, че именно поради това ЕК препоръчва най-бързата мярка за справяне със ситуацията под формата на вдигане на данъците.
Въпреки това, според Донев, има възможност да се приложат по-дългосрочни решения, които да намалят разходите устойчиво и да се избегнат високи дефицити в бъдеще.
„Затова не бързаме с вдигане на данъците. Ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати, на социалните плащания“, каза той, подчертавайки, че пенсиите на пенсионерите няма да бъдат пипани, като при най-уязвимите групи няма да има замразяване на доходите.
Донев отбеляза, че въпреки желанието за балансиран бюджет през 2026 година, възможностите зависят от реалната ситуация. „Ще направим комплекс от мерки, които да доведат до това да потиснем разходната част на бюджета. Затова работим да приложим мерки както в разходната, така и в приходната част, тоест да намерим мерки, които през приходите, но с дългосрочен характер, да ни гарантират постъпления в бюджета, които да гарантират плащането на заплатите, пенсиите, социалните плащания“, каза той.
Той изрази мнение, че ако страната не предприеме сама мерки за финансова стабилност, на определен етап Европейската комисия ще изиска това. Донев подчерта, че бюджетът за 2026 година трябва да бъде изготвен с консенсус, като целта е дефицитът да се сведе до 3%, а впоследствие и под този праг.
В крайна сметка, темата за бюджетния дефицит остава водеща и ще изисква внимателни и балансирани решения през следващите години. Важно е да се търсят устойчиви подходи, които да гарантират стабилност на публичните финанси.
0 Comments