Владимир Николов разтърси всички: Грешката ми е, че…

Демографският въпрос е ключовата причина да стана част от политиката
Сред основните ми цели е минималната пенсия да достигне прага на бедност до края на мандата, а ако е възможно – и да го надмине
Твърдението, че съм продал фирма с дългове, е напълно невярно
След като тази седмица предизвика сериозни реакции в парламента и социалните мрежи със свои изказвания, Владимир Николов – дългогодишен капитан на националния отбор по волейбол и настоящ депутат от “Прогресивна България” – прие поканата на “24 часа” да сподели мнението си по теми като майчинството, възнагражденията, гафовете и разликите между спорта и политиката.

– Г-н Николов, думите ви за майчинството в ефира на bTV събудиха много спорове. Къде беше грешката?

– Грешката си беше изцяло моя и се дължи на начина, по който обясних идеята си. Трябваше още в началото да заявя: “Искам жените да получават повече пари през втората година от майчинството”. Вместо това започнах с описанието на проблема, преди да стигна до предложението. После част от обяснението за проблема беше изрязана и представена като решение. В резултат много хора, които не са гледали цялото интервю, реагираха само на изрязаното, разпространявано из социалните мрежи.

Всъщност казах, че целим да премахнем дискриминацията срещу млади жени, които желаят да работят. В момента ситуацията е такава – доста работодатели избягват да наемат жени в детеродна възраст. България е на водещо място в Европа по най-дълъг период на майчинство и нашата цел е да окуражим майките, които могат и искат, да започнат работа през втората година. За това предлагаме да получават повече от 50% от майчинството – например 70%, 75% или дори повече, ако работят. Така ще имат възможност за по-добри доходи при завръщане на работа по-рано.

Има и икономически аспект – не се налага да търсим допълнителна работна ръка от чужбина, защото повече български жени ще могат да се включат на пазара на труда, като съчетават кариера и семейство. Разбира се, това е по избор – никой не може да бъде задължен да работи, ако не желае.

Още нещо, което казах в интервюто, но не беше включено в изрязаната част – че разговор по тази тема може да се води едва след като има достатъчно детски ясли у нас. Това е сериозен проблем, за който не съм сигурен дали може да се намери адекватно решение в рамките на 3-4 години.

Сега обезщетението за майчинство през втората година е около 399 евро. Ако жената има възможност да получава поне 300 евро от тях, а към това и заплата – например 1000 евро, тя ще се чувства по-пълноценна и ще има стимул да се върне по-рано на работа. При по-висока заплата и съответните осигуровки и данъци, размерът може да стигне до 300 евро, което също има икономическа логика. Така майката ще получи по-голямо обезщетение, което се добавя към заплатата ѝ, и ще има възможност за развитие.

Връщайки се към моята грешка – тръгнах да разказвам първо проблема, вместо директно да представя решението – по-високи доходи и повече възможности за майките през втората година от майчинството. Така периодът на майчинство би се скъсил, но само ако това е желанието на самата жена. Нашата задача е да създадем най-добрите условия, за да могат майките сами да вземат информирано решение. Едното условие е по-високо обезщетение, другото – повече детски ясли. Макар че това е труден и бавен процес, по време на нашия мандат с колегите ще работим за разкриване на повече ясли.

– Това обяснение звучи логично, особено като баща на четири деца…

– Хора, за мен демографският проблем е основният приоритет и това е причината да вляза в политиката! Демографията е водещ мотив да работя за въвеждането на адекватни мерки.

Спортът винаги е бил моята основна тема, това е моят живот и тук няма изненада. Но другата ми цел е да създадем условия децата ни да не искат да напускат България, а тези, които са заминали, да имат стимул да се върнат. Да се раждат повече деца. Въпреки че в момента сме добре спрямо други европейски страни, сме далеч от необходимото. Средният брой деца, които една жена ражда у нас, е около 1,72 – това е относително висок коефициент за Европа, но все още под нивото за естествено заместване на поколенията от 2,1 – 2,2 деца на жена. Има още много работа.

– Демографският въпрос ли беше основният мотив да замените спорта с политиката?

– Категорично – във всеки смисъл. Този въпрос не трябва да се свежда само до връщане на българи у нас. Решението ще е пълноценно, ако хората се насърчават да се заселват не само в София и Пловдив, които вече са пренаселени, а и в региони, които се обезлюдяват. Давам пример с една успешна мярка – във Видин преди време даваха помощи за отглеждане на овошки, но пълната сума се получаваше само ако 5 години живееш в региона. Такива мерки са добър пример за борба с обезлюдяването и намаляването на населението.

Има още много подобни идеи, които могат да доведат до резултати. Важно е да се борим за тях.

– Ако трябва да добавите още един основен приоритет за мандата си, кой би бил той?

– Още една важна цел – минималната пенсия да се изравни с прага на бедност до края на мандата. В момента прагът на бедност е около 390 евро, а от 1 юли минималната пенсия ще е 347 евро. Каквото и да е нивото на бедност, целта трябва да бъде минималната пенсия да го достигне или надмине. Защото наред с грижата за децата, най-важна е и грижата за родителите ни.

Това са част от националните приоритети, но имам и лични ангажименти към Пловдив, тъй като съм избран за депутат от там. Трите основни цели за пловдивчани съм формулирал така – околовръстен път, чиста вода и летище. В момента има летище, но то почти не се използва. Искаме да превърнем летището в Пловдив в транспортен център – не само с повече пътнически полети, но и с търговски. Вярвам, че Пловдив може да стане търговски въздушен хъб в този регион на Европа. Истанбул е извън ЕС, а Пловдив има потенциал да бъде хъб в рамките на Евросъюза.

Друго, което е сред приоритетите ни, е отварянето на Витоша за хората. 12 години няма план за Витоша, а от години лифтът не работи. Всяка събота и неделя в планината се качват стотици коли, които замърсяват – някои са дизелови, други бензинови. А най-екологичният транспорт – лифтът, стои неизползваем. В кабинката си на ток, тихо, удобно и чисто, а в момента това не се ползва.

В София, до хотел “Арена ди Сердика”, се намира най-големият колизеум извън Италия, но над 90% от него е под земята. Искам да положим усилия да го разкрием и да го направим достъпен, така че хора от България и света да го посещават като забележителност.

Разбира се, спортът винаги ще е водещ в живота ми и това остава основна моя мотивация и в новата ми роля, макар че не го коментирам често, защото е очевидно.

– А може би е добре да говорите именно за спорта, защото хората очакват това от вас. Какво конкретно планирате за спорта?

– Нашата цел е да има трети час по физическо в училищата всяка седмица. Освен това, клубовете по различни спортове да бъдат допускани в училищата – но с ясна стратегия и план, а не да зависи от директорите. Разбира се, в училищата с двусменен режим е по-трудно, но при едносменните често директорите не позволяват спортните бази да се използват допълнително. Идеята е третият час по физическо всяка седмица да бъде посветен на различен спорт – например първата седмица на октомври е футбол, после гимнастика, тежести, джудо, волейбол, баскетбол, лека атлетика и т.н. Клуб по съответния спорт, който има представителство в града, влиза в училището и провежда този час заедно с учителя, като водещ е треньорът, защото учителите не могат да са специалисти по всички спортове. Така повече деца ще имат шанс да опитат различни спортове, да открият какво им харесва и да се види за какъв спорт имат подходящи физически данни.

Освен това искам да съдействам за изграждането на спортна инфраструктура. В Пловдив – допълнителен гребен канал; в Стара Загора – спортна зала за борба, волейбол и баскетбол; в Сливен – зала за бокс; във Варна – да се опитаме да направим закрит басейн, защото има само открити. Има още много конкретни идеи и проекти, по които ще работя.

– Казахте, че наскоро сте завършили магистратура по финанси. Това свързано ли беше с плановете ви за политика?

– Не, не. Причината беше желанието ми да се развивам. В спорта – с 38 години опит, мога да кажа, че съм завършил няколко магистратури, но сега искам да уча и в други области. Дипломата по финанси не ме прави финансист, но ми разширява общата култура.

– Къде завършихте?

– Завърших семестриално магистратура по финанси в Нов български университет, но заради изборите не успях да защитя дипломната си работа. Планирам да го направя през лятната ваканция на парламента.

– Какво вече знаете, че не харесвате в политиката, сега след като сте част от нея?

– Това е проблем не само на политиката, а на цялото ни общество – създаването на фалшиви новини с политическа цел. Вместо времето да се използва ефективно за работа в интерес на хората, често се създават фалшиви новини, които политическите опоненти използват, и се налага да влизаш в обяснителен режим за неща, които не съществуват, вместо всички избрани народни представители да се съсредоточат върху реалната работа за хората, независимо от различията по отделни теми.

– Срещали ли сте фалшива новина, свързана с вас, откакто сте депутат?

– Не харесвам този натиск да се обясняваш за несъществуващи казуси. Но, да – има такъв случай. Появи се фалшива новина: “Владо Николов продал фирма със задължения”. Това се поднася на обществото като факт, а истината е лесна за проверка. При продажба на недвижим имот или дял от фирма в България е задължително удостоверение по чл. 87 от ДОПК, което показва, че “лицето има липса на данъчни задължения”. Аз предоставих такъв документ, доказващ липсата на задължения. Кой нотариус би рискувал кариерата си за една нотариална такса и би извършил сделка без задължителното удостоверение? Въпреки това, макар да имам черно на бяло доказателство, се налага да се обяснявам за фалшива новина.

Ясно е, че за някои това е част от “играта”, но аз винаги съм държал на реалните действия в полза на хората – както в спорта, така и в политиката.

В крайна сметка, темите за демографията, социалната политика и спорта се преплитат в приоритетите на Владимир Николов. От думите му личи последователност в целите и желание за конкретни решения, независимо от трудностите по пътя.