Латинизирането на българските бащини имена се превръща във все по-осезаема тенденция през последните години, сподели езиковедът в предаването „Човекът на фокус“ по Радио „Фокус“.
В традицията на българските бащини и фамилни имена се използват окончания като -ов/-ова, -ав/-ава, -ев/-ева, -ски/-ска, -ин/ина. Напоследък обаче тази практика постепенно започва да се размива.
По думите на езиковеда, една от причините за това развитие е свободата при избора на имена.
„Тази свобода като че ли премина и в начина, по който се записва бащиното име на детето. Това решение на родителите се наложи през последните години и като подражателство, и като една според мен криворазбрана модна тенденция.
Те смятат, че така се поставя акцент върху името на родителя, но не си дават сметка, че все пак ние имаме традиция в именуването и че това може да създаде проблем в различни институции, в различни казуси“, коментира доц. Владислав Миланов.
Твърде голямата свобода и липсата на осмислена отговорност у родителите, според доц. Миланов, водят до все по-често явление млади хора да искат да сменят имената си по съдебен ред.
„Би трябвало да има унифициран стандарт. У нас няма орган, който да препоръчва как да бъдат формулирани такива имена, но категорично се обявявам против законодателни решения за българския език. Езикът не може да бъде затворен в рамките на закон.
Едно общество, което не уважава художествената литература, което не чете, което пренебрегва училищното образование и часовете по български език и литература, няма как през законодателна инициатива да изпитва отношение на уважение към собствения си език“, смята доц. Миланов.
В същото време, според езиковеда, се запазва и другата тенденция – децата да получават имената на свои близки, както и да се кръщават с благопожелателни имена.
Изглежда, че връзката между традицията и новите тенденции продължава да бъде предмет на дискусии и избор за много семейства в България.
0 Comments