Минималната работна заплата в България отново ще бъде повишена, като този път това ще стане автоматично – без необходимост от политически дискусии или решения в Народното събрание. Въведената през 2024 г. реформа в Кодекса на труда направи промяната на минималната заплата ежегоден математически процес, припомня репортер на Plovdiv24.bg.
В момента МРЗ у нас е 1213 лв. (620,20 евро) – този размер влезе в сила от 1 януари 2026 г. и обхваща близо 600 000 работещи в страната, включително приблизително 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и възрастни с увреждания.
Следващото увеличение ще стане факт от 1 януари 2027 г. Точната сума ще бъде официално оповестена до 1 септември 2026 г., когато правителството трябва да приеме съответното Постановление на Министерския съвет. Прогнозите сочат, че МРЗ за 2027 г. ще бъде в диапазона 1340–1380 лв. (685–705 евро), т.е. увеличение с 127–167 лв. или приблизително 10–13% спрямо 2026 г.
Защо ръстът е почти гарантиран?
В момента формулата за определяне на минималната работна заплата е фиксирана в чл. 244 от Кодекса на труда. Съгласно нея, МРЗ за предстоящата календарна година се определя като 50% от средната брутна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Тази схема беше въведена през 2024 г. като част от синхронизирането с европейската Директива за адекватни минимални работни заплати (ЕС 2022/2041). По този начин решението за МРЗ вече не е политическо, а се определя автоматично – когато средната заплата расте, минималната също се вдига по формула.
Ето защо покачването за 2027 г. изглежда почти неизбежно:
- Средната брутна заплата в страната продължава да се увеличава стабилно.
- По данни на Националния статистически институт, през юни 2025 г. средната брутна заплата е била 2547 лв., с ръст от 11,9% (271 лв.) спрямо същия месец на предходната година.
- Ако този темп се запази, средната заплата за периода, на който ще се основава МРЗ за 2027 г., ще бъде значително по-висока от сегашната база.
- Минималната заплата ще се изчисли като половината от тази стойност.
Какво настояват синдикатите
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) официално подкрепя сегашния размер от 1213 лв. за 2026 г. като абсолютен минимум, но има далеч по-амбициозни цели за бъдещето. Според петгодишната програма, приета на Деветия конгрес на КНСБ:
- До 2027 г. минималната работна заплата трябва да достигне 1700 лв. (около 870 евро).
- Делът на МРЗ спрямо средната работна заплата да се покачи от 50% на 55%.
- МРЗ да не се облага с данък общ доход, за да остане цялата сума в работника.
- „Заплата за издръжка“ – според КНСБ, реалната необходима сума за издръжка на един човек в България е 1967 лв. преди данъци и осигуровки.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров многократно подчертава, че настоящият ръст не е достатъчен, за да се намали бедността сред работещите в страната.
Позицията на работодателите
Работодателските организации (Българска стопанска камара, АИКБ, Българска търговско-промишлена палата) имат напълно различен поглед. Те настояват за промяна на самата формула за изчисляване на МРЗ. Основните им искания са:
- МРЗ да се определя на база медианата на заплатите (сумата по средата на разпределението), а не на средната брутна заплата.
- Формулата да отчита производителността на труда, а не само статистическите тенденции.
- Изключване на класовете за стаж при изчисляване на средната заплата.
- Възможност за регионализиране на МРЗ – т.е. различна сума в различните области според реалните икономически условия.
Работодателите твърдят, че сегашната схема води до бързо доближаване на минималната до средната заплата в по-слабите региони, което според тях пречи на конкурентоспособността на бизнеса там.
Регионализацията като спорна тема
Една от най-обсъжданите точки е идеята за регионализиране на минималната заплата – въпрос, който се дискутира от години, но КНСБ категорично отхвърля.
По думите на синдикатите, различни нива на МРЗ по региони биха:
- Увеличили демографските различия, като засилят миграцията към София и големите градове;
- Засилили инвестиционните неравенства – концентрирайки бизнеса в определени области;
- Създавали доходни различия, които биха разделили страната на „първа“ и „втора“ категория региони;
- Противоречали на принципа за единен трудов пазар, залегнал в българското законодателство.
Дискусията по въпроса се води в работна група към Министерството на труда и социалната политика, но засега няма напредък към консенсус.
Защо България остава последна в ЕС?
Въпреки впечатляващия ръст – над 12% годишно през последните две години – България остава страната с най-ниска минимална заплата в Европейския съюз. С 620,20 евро, тя изостава с:
- Повече от 2000 евро от Люксембург (най-висока в ЕС);
- Над 1540 евро от Германия;
- Около 1180 евро от Франция;
- С 760 евро от Испания;
- Около 350 евро от Хърватия;
- Около 190 евро от Румъния;
- С 107 евро от Унгария.
Все пак, темпът на нарастване на минималната заплата в България е един от най-високите в Европа. За 7 години – от 560 лв. през 2019 г. до 1213 лв. през 2026 г. – сумата се е повече от удвоила.
Какво предстои през идните месеци?
Графикът за следващите стъпки е следният:
- До юли 2026 г. – НСИ ще публикува данните за средната брутна заплата за първите две тримесечия на 2026 г.
- Август 2026 г. – МТСП ще подготви проект на Постановление за нов размер на МРЗ.
- До 1 септември 2026 г. – Министерският съвет трябва да приеме постановлението.
- Септември-октомври 2026 г. – оповестяване в Държавен вестник.
- 1 януари 2027 г. – новата минимална заплата влиза в сила.
Социалните партньори, синдикати и работодатели, ще имат възможност да коментират проекта в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но ако не бъдат приети промени в самия Кодекс на труда, формулата ще остане непроменена и с нея – автоматичният механизъм за увеличаване на МРЗ.
В обобщение, минималната заплата у нас ще продължи да се покачва автоматично, докато средната брутна заплата расте. Дискусиите за промяна на формулата обаче вероятно ще останат водещи в дебата между социалните партньори.
0 Comments