26 март 1879 г. В чл. 23 от Търновската конституция се посочва: „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално”.
Националният флаг на Република България е описан подробно в закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България. Според него, то трябва да бъде с правоъгълна форма и съотношение между широчина и дължина – 3:5. Когато знамето е монтирано вертикално на напречник, максималната дължина може да достига до пет пъти широчината. Официалните размери са 18 х 30 см, 24 х 40 см, 90 х 150 см, 129 х 215 см. Цветовете са бял, зелен и червен, като в Комитета по стандартизация и метрология се съхраняват стандартни мостри на тези цветове.
Какъв е смисълът на цветовете в българското знаме? Още през Първата и Втората българска държава тези три цвята се използват както поотделно, така и в различни комбинации. Георги Раковски в “Горски пътник” от 1854 г. споменава “храбри войводи със зелени пряпорци”.
В разработения от него “План за освобождението на България” се посочва, че народното знаме ще бъде “на червено платно, от едната страна ще има изображение на лъв с надпис “Свобода или смърт”, а от другата – кръст с надпис “Бог с нами, напред”. За първи път бяло, зелено и червено се съчетават в униформите на Първата българска легия през 1862 г. Ето какво се влага в трите цвята: бялото олицетворява дух, мир, свобода, чистота и надежда; зеленото се свързва с природата, горите и полетата; червеното символизира кръвта на загиналите за българската свобода. Нареждането на цветовете също не е случайно – те са свързани с трите основни обществени съсловия, подобно на други индоирански народи: бялото е за духовенството, зеленото за работниците, а червеното – за войните.
Първото знаме в настоящия си вид е създадено от Иван Параскевов и неговата дъщеря Стиляна. Българският трикольор се свързва именно с имената на Иван и Стиляна Параскевови.
Иван Параскевов, търговец от Ямбол, е роден през 1817 г. След участие в Бунтовно братство и опит за покушение срещу местен големец, той се принуждава да избяга в Браила. Там се занимава успешно с търговия, забогатява и става един от по-известните благодетели на българската емиграция. Той е сред основателите на Българското книжовно дружество, което по-късно става основа на БАН.
В навечерието на поредната руско-турска война през 1876 г. сред българите в емиграция възниква идеята да бъде ушито знаме, с което българските доброволци да се включат в битките на страната на руската армия. Иван Параскевов се заема с изпълнението на тази идея – купува със собствени средства копринен атласен плат в три цвята: бяло, зелено и червено, както и сърмени конци и дървена дръжка с метален връх. Дъщеря му Стиляна, едва на 14 години, сама извезва знамето, като работи заключена в една от най-закътаните стаи на дома, за да се пази тайната на революцията.
Готовото знаме е с впечатляващи размери – 198 см дължина и 173 см ширина, ушито през пролетта на 1877 г. За първи път се развява в Пловдив на 30 август 1878 г. по време на военен парад по случай именния ден на руския император Александър II. След това знамето е отнесено за съхранение в двореца на княз Александър Батенберг в София.
По-късно е извадено оттам и присъства на откриването на Учредителното Велико народно събрание във Велико Търново. Именно на това събрание българските народни представители приемат цветовете на националния трибагреник на новата държава, които съвпадат с тези от Браилското знаме. Днес знамето, извезано от Стиляна Параскевова, се пази в специално хранилище в Националния военноисторически музей в София и се изнася само на 3 март и 6 май – Деня на българската армия.
Тази история ясно показва колко дълбока е символиката и колко хора стоят зад създаването на един от най-важните български символи.
0 Comments