Бившият служебен премиер Андрей Гюров сподели във Фейсбук видео, в което разказва „история от властта“. Той говори за периода, в който е бил под закрилата на НСО по време на служебния кабинет, както и за това, че е получавал намеци да не се отказва от охраната дори след края на мандата си, пишат 24 часа и Новини.бг.
„Нашето разбиране винаги е било, че ние сме в управлението на държавата, защото имаме да свършим конкретни задачи. Никога не сме се възприемали като нещо различно от нормалните хора. Да, тогава по закон е трябвало да бъда охраняван от НСО, но когато приключи мандатът ми, аз бях наясно със себе си, че искам да се върна към нормалния си живот и че не трябва и нямам право да се възползвам от инструментите на държавата – да ползвам кола, шофьор и охрана“, обясни той.
Още седмица преди да предаде властта, Гюров уведомил НСО, че обмисля да се откаже от предоставената му охрана:
„Опитаха да ми обяснят, че имам право, че било полезно за мен, и че не се знае какво може да се случи. Не мисля, че по някакъв начин мога да се страхувам за себе си от хората на улицата и да се пазя от тях, защото не виждам с какво мога да предизвикам тяхната агресия.“
Имало е и намеци, че трябва да запази охраната си. Когато се разбрало, че няма да се съгласи, в сряда – точно преди напускането на Министерския съвет в петък – до администрацията на МС пристигнал имейл със заплаха за неговата сигурност. Съобщавало се, че се готви атентат и затова трябва да увеличи охраната, без да се отказва от нея, разказва още той.
За Гюров е ясно, че има някакви интереси зад това, макар да не може да ги назове:
„Едва ли някой е силно загрижен за моята сигурност, но може би има други причини, поради които е било логично да имам охрана и да не се движа свободно между хората, а да приличам на други управленци, които години наред се ползваха с такъв ресурс.“
Случаят с охраната на Андрей Гюров показва как понякога държавните механизми могат да се използват по инерция, дори и след края на един мандат. Вероятно ще има и други подобни истории, които остават извън публичното внимание.
0 Comments