Гълъб Донев заяви в предаването „Панорама“ по БНТ, че приходите не успяват да наваксат разходите, което води до дефицит. „Приходите не могат да догонят разходите и затова се получава този дефицит. Дефицитът, с който се започва правенето на бюджет 2026, е 7,4%. Не е опит да се прехвърли вината на предишните, а една реалистична преценка за това какво заварваме. Парите обикновено или ги има, или ги няма, а в момента пари в държавата няма“, каза той.
Донев обясни, че 76% от бюджета се отделят за заплати и социални разходи, докато само 24% са предназначени за инвестиции. През последните години възнагражденията в страната са се увеличили с около 30%, а пенсиите също растат бързо, но икономиката не успява да следва този ръст. „Много често, когато искаме да свием дефицита, най-лесната мярка е да се вдигнат данъците. Нека да видим какви други мерки могат да бъдат приложени, за да достигнем до устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки и сме започнали обсъждането им с работодателските и синдикалните организации. Не бързаме с вдигане на данъци, ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати и на социалните плащания. Пенсиите няма да бъдат пипани – нарастването от 1 юни ще бъде със 7,8%“, повтори отново той.
Той допълни, че управляващите няма да прибягват бързо до краткосрочни решения като увеличение на данъците, а ще заложат на дългосрочна стратегия за ограничаване на държавните разходи. Целта е дефицитът да бъде приведен в необходимите рамки и да се спазва и занапред. Според Донев, финансовото състояние се оценява обективно, без да се търси вина у предишните правителства, защото най-същественото е наличието или липсата на средства.
Донев отбеляза още, че при случай на свръхдефицит, Европейската комисия обикновено препоръчва конкретни мерки за намаляване на разходите. Той посочи, че за разлика от доклада на ЕК за 2025 година, при оценката на дефицита за 2026 г. не са били налични всички нужни данни. „Затова има и тези разминавания между нейната оценка от 4,1 процента дефицит от брутния вътрешен продукт за 2026 година и нашата оценка, която е реална и се базира на изчисленията на приходите в бюджета и съответно съпоставката с разходите – 7,4 процента“, каза той.
Относно препоръката на ЕК за промяна на плоския данък, Донев коментира, че увеличаването на данъците е най-простият вариант при нужда от бързо намаляване на дефицита. „Нека видим какви други мерки могат да бъдат приложени, така че да достигнем до едно устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки“, каза той, като допълни, че вече се водят разговори с работодателите и синдикатите по този въпрос.
Той подчерта още веднъж, че разходите за заплати, пенсии и социални плащания са 76% от бюджета, а инвестициите са само 24%. „За последните години заплатите в България са нараснали с близо 30 процента – най-бързото нарастване в Европейския съюз. Пенсиите също растат бързо за този период, а в същото време икономиката, която расте с по-умерени темпове, не може да покрие този изпреварващ разход“, каза той, като отбеляза, че именно затова ЕК препоръчва бързи действия като повишаване на данъците.
Донев смята обаче, че има възможност за прилагане на по-дългосрочни мерки, които да доведат до трайно намаляване на разходите и да се избегне натрупването на големи дефицити в бъдеще. „Затова не бързаме с вдигане на данъците. Ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати, на социалните плащания“, каза той, като изрично подчерта, че пенсиите на пенсионерите няма да бъдат засегнати, а доходите на най-уязвимите групи няма да бъдат замразени.
Донев обясни, че има желание да се постигне балансиран бюджет за 2026 година, но дали това е възможно, все още е неясно. „Ще направим комплекс от мерки, които да доведат до това да потиснем разходната част на бюджета. Затова работим да приложим мерки както в разходната, така и в приходната част, тоест да намерим мерки, които през приходите, но с дългосрочен характер, да ни гарантират постъпления в бюджета, които да гарантират плащането на заплатите, пенсиите, социалните плащания“, каза той.
Финансовият министър подчерта, че ако България не предприеме сама мерки за стабилизиране на публичните си финанси, Европейската комисия в даден момент може да изиска това. Той обобщи, че бюджетът за 2026 г. ще бъде изготвен на основата на консенсус, за да се достигне дефицит от 3% и впоследствие да бъде намален още.
Това е пореден пример за трудния баланс между растящите социални разходи и необходимостта от финансова стабилност. Ясно е, че намирането на устойчиви решения изисква време и внимателен подход.
0 Comments