Цените са резултат, не източник
„Самата инициатива не може да произведе значими и трайни резултати, защото цените винаги са следствие, а не причина“, заяви Николов. Той обясни, че цените зависят от това как е структурирана икономиката, как работи търговията и дали по веригата – от производител до потребител – има реална конкуренция.
Като основни проблеми Николов посочи ролята на посредниците, липсата на конкурентна среда, нелоялния внос, и различни практики, свързани с ДДС и фактуриране. По негово мнение, ако държавата наистина иска траен ефект, трябва да работи именно върху тези механизми, а не само да създава временни промоционални кампании по магазините.
Празните сергии са сигнал
Николов акцентира, че държавата трябва да се фокусира върху начина, по който функционира пазарът, вместо да разчита само на кампании с отстъпки. „Не се ли подреди цялата структура на търговията, тя не може да произвежда конкурентни цени“, каза той.
Той даде пример с пазарите в София, където голяма част от сергиите стоят празни. Това според него е знак, че производителите не достигат лесно до клиентите си и често са принудени да ползват посредници. В крайна сметка, купувачите плащат повече, а производителите получават малко.
„Очевидно има нещо, което ги гони от пазара – дали са високи наеми, административни тежести или друго“, посочи Николов. Той е на мнение, че само с „маркетингови мерки“ не може да се очаква сериозна промяна.
Евтиното сирене поражда въпроси
Експертът повдигна и въпроса за качеството на продуктите, включени в ценовите кампании. Той даде пример със сирене на цена около 5 лева и изрази съмнения относно неговото качество.
„Ние съвсем скоро ще вземем проби именно от продуктите, които ще влязат в тази кошница, защото имаме сериозни съмнения, че на такава цена може да се продава само бързозреещо сирене с много високо водно съдържание“, каза Николов.
Това според него води до въпроса не само дали дадена стока е по-евтина, а и какво точно получава купувачът за парите си. Ако по-ниската цена е за сметка на качеството, потребителят може да остане с грешни впечатления.
Малките магазини – под риск
Николов също предупреди за възможно нарушаване на баланса между големите вериги и малките магазини. Ако големите започнат да продават на цени под себестойност, това би могло да натовари малките търговци.
„Те също са принудени да намаляват цените, но не е ясно дали могат да издържат на подобен натиск“, посочи той. Според него най-неблагоприятният сценарий е намаляването на броя на малките магазини в дългосрочен план.
Това би довело до още по-голяма концентрация на пазара, където основно остават големите играчи, а потребителите се оказват с ограничен избор, независимо от промоциите.
Потребителите остават встрани
Изпълнителният директор на „Активни потребители“ повдигна въпроса дали инициативата действително работи в интерес на хората. Той отбеляза, че организацията му не е била потърсена за консултация през целия процес.
„За мен това показва, че потребителите се използват по-скоро като оправдание“, заяви Николов. По негови думи, истинската цел изглежда е подпомагане на българските производители и части от хранителната промишленост, които изпитват затруднения на пазара.
Николов смята, че няма нищо лошо в подобна цел, но е по-честно тя да се обяви открито. Така обществото ще знае дали инициативата е насочена предимно към потребителите, производителите или има политически мотив.
Инфлацията не се решава с кампании
Николов беше категоричен, че поскъпването на храните е резултат от множество фактори и не може да се овладее с отделни еднократни мерки. „Не мисля, че толкова сложни пазарни явления като инфлацията могат да се решават с еднократни актове“, заяви той.
Той подчерта, че е нужна постоянна политика и дългосрочно планиране. Сред основните фактори, които трябва да се разглеждат заедно, Николов посочи международната ситуация, цените на горивата, състоянието на производството и степента на конкуренция.
Като пример той спомена доматите в Испания и попита дали цените в България щяха да са толкова високи, ако местното производство беше на същото ниво. Причините за спада в производството според него са много – липса на напояване, слабо коопериране, недостатъчни аграрни политики и различни затруднения пред самите производители.
Структурата на пазара – основен проблем
За Николов ключовият въпрос за високите цени в България е свързан със структурата на пазара. Ако производителите не достигат пряко до клиентите, малките магазини се елиминират, а конкуренцията е слаба, всяка кампания за поевтиняване ще бъде само временна.
Така „Кошница с грижа“ може да има видим ефект по щандовете, но няма как да замести нуждата от съществени промени. Големият изпит за държавата ще бъде не дали няколко продукта ще поевтинеят за кратко, а дали ще се създадат условия за по-силен пазар, повече местно производство и реална конкуренция.
В крайна сметка, инициативи като тази могат да дадат временна глътка въздух, но според експертите, устойчивите решения се крият в по-дълбоки реформи на пазара и производството.
0 Comments