„Не мога да повярвам, че Тодор Славков е сложил сам край на живота си. Смъртта му ще остане загадка, подобно на тази на Людмила Живкова“. Това казва Гергана Бакалова, вдовица на Кръстю Мутафчиев – един от най-близките хора до Живкова в Комитета по култура през 70-те.
„Според мен е невъзможно човек като Тодор Славков да изпадне в такова отчаяние, че да посегне на себе си. Сигурна съм, че има замесени други хора в тази смърт. Но най-вероятно истината ще остане скрита, както се случи и при Людмила“, споделя Бакалова пред „България Днес“.
На 21 юли Тодор Славков е намерен мъртъв в къща за гости в село Асен, община Казанлък. Разследването, което води прокуратурата, разглежда версията за самоубийство.
последователност от необясними събития и странни съвпадения, които остават без логично обяснение. По ирония на съдбата, началото на тази поредица е поставено от секретна археологическа експедиция, в която Людмила Живкова разчита на помощта на пророчицата Ванга от Петрич.
В Странджа е изпратена група изследователи с мисия да открият загадъчно място, където от древни времена се пазят неизвестни артефакти, свързани с произхода на човека и света.
Начело на екипа е самият Кръстю Мутафчиев, съпругът на Гергана Бакалова. Докато експедицията вече е в ход, на 21 юли 1981 г. България е разтърсена от новината за смъртта на Людмила Живкова при неизяснени и до днес обстоятелства.
Смъртта на „Принцесата на комунизма“, настъпила малко след старта на разкопките в Мишкова нива, слага край на мисията в Странджа и води до тежки последствия за участниците.
Кръстю Мутафчиев е осъден по измислени обвинения и попада в затвора, където първоначално изтърпява наказанието си при тежки условия редом до опасни рецидивисти в Пазарджик.
Впоследствие, ръководството на затвора му позволява да работи в библиотеката, където започва внимателно да подрежда събитията около мисията „Странджа“.
Още през 60-те години Живков нарежда Ванга да може официално да „гледа“ и да помага на хората, които я посещават, като дори получава държавна заплата.
В бюджета на държавата постъпват значителни средства от таксите, които хората плащат за среща с Ванга. „Аз съм фабрика без комин“, заявява ясновидката.
Людмила Живкова става много близка с Ванга и след поредица от разговори между двете стартира най-необичайната археологическа експедиция в България.
Групата учени тръгва за Странджа да търси сведения с огромна важност за цялото човечество, сред които древни писмени източници и предмети, носещи знания, способни да променят живота на планетата.
В състава на екипа са Красимира Стоянова – племенницата на Ванга, Кръстю Мутафчиев, археологът Иля Прокопов и още няколко доверени лица. Всички са одобрени лично от Ванга.
„Бях много изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми съобщиха, че заминавам в командировка в Странджа“, спомня си Иля Прокопов и добавя: „Без да ме питат дали искам, или не. Нямаше отказване.
Тогава в системата не се приемаха откази. Тръгнах уж за кратко, върнах се след месеци.
Групата, водена от Людмила Живкова, разполагаше с информация за места с огромна стойност. Наричам ги информационни депа, които биха могли напълно да променят представите ни за света.
Търсехме не злато или съкровища, а нещо много по-значимо – документи и предмети, оставени от древни култури.
По време на експедицията често се обсъждаше, че територията на днешна България е била център на човешката цивилизация – истинска светая светих на знанието.
Сигурен съм, че част от откритите неща не са съобщени публично. В дълбините на България, въпреки намалените ѝ граници, има поне две-три големи депа с важна информация за човечеството. Това чух от Мутафчиев по време на експедицията“, спомня си Прокопов.
Мисията приключва рязко след неочакваната смърт на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г. По думите на Кръстю Мутафчиев, в този район може да се крие най-значимото археологическо откритие в света.
Той е убеден, че в Странджа се намира гробницата на египетската богиня Бастет, а до нея се крият отговори на загадки, които биха променили възгледите ни за света.“
Кръстю Мутафчиев умира от рак, преди да завърши проучванията си.
С Гергана Бакалова имат син Ивайло, който също губи битката с онкологично заболяване и почива на 50 години през 2021 г.
Днес Гергана Бакалова живее като пенсионер в Нидерландия. Тя признава, че няма доказателства за връзка между експедицията в Странджа и последвалите трагедии. Споменава, че Кръстю Мутафчиев е оставил неподреден архив в София, но в момента няма възможност да се заеме с него.
„Да, през 70-те в Лондон живеехме заедно с Людмила Живкова и нейния съпруг Иван Славков“, разказва Бакалова. „Людмила водеше лекции в университет, а Кръстю беше на дипломатическа служба.
Тогава синът им Тодор не беше с тях, още е бил дете. Познавам Тошко и не мога да приема, че би посегнал на себе си“ – категорична е тя.
Краят на тази история оставя повече въпроси, отколкото отговори. Много от фактите все още са забулени в мистерия и вероятно ще останат неразгадани.
0 Comments