В продължение на 9 години Румен Радев, подобно на хлевоуста махленска баба, обикаляше от една телевизия до друга, само за да злослови и да сипе хули. Той постави на власт собствените си шарлатани, а когато нещата се объркаха, обвини тях, вместо да поеме отговорност. Натресе ни и Боташ – отново не се призна за виновен, а търсеше вината в другите.
Това мнение изразява писателят Стефан Цанев в интервю за Епицентър.
„Помнете ми думата, ако го изберат и ако се провали, пак ще обвинява другите, а не себе си. Това е известната фатмашка философия: победите се дължат на генералите, за пораженията са виновни войниците“, смята той.
„Понеже въпросният човек е офицер – за това, което той направи, има точна дума и тя е: дезертьорство. Нали се кле пред Народното събрание и пред целия народ, че във всичките си действия ще се ръководи единствено от интересите на народа? Защо заряза народа си и хукна да гони своите лични интереси, своята неудържима страст за власт?“, зададе риторичен въпрос Цанев.
„През дългия си живот аз се нагледах на диктатори и никой от тях не дойде да вземе властта с оръжие в ръка. Все народът си го избираше. Дори Хитлер – избра си го германския народ. И забележете – пак като спасител. Аман от спасители!“, продължава авторът на „Български хроники“.
Стефан Цанев заключава, че не е толкова страшно, че сме най-бедните в Европа – по-опасното според него е, ако станем и най-глупавата, най-простата нация. Така той описва състоянието на българското общество.
„Чувствам се излишен. Отстранен. Чужденец в собственото си Отечество“, изповяда се писателят.
В този разговор Стефан Цанев ясно изразява личното си разочарование и тревога за настоящето и бъдещето на България. Тези думи оставят повод за размисъл.
0 Comments